Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън се нахвърли на хляба като средновековен чревоугодник с ниска кръвна захар. Ноел се усмихна отново и помоли Хектор да отиде да вземе твърдо сирене от хладилника. Той неохотно се подчини. Докато оставяше сиренето на масата, се пошегува, че го е страх да приближава пръстите си твърде много до устата на Хелън.
— Я виж кой го казва — възропта Пандора. — Само преди две седмици трябваше да броя приборите за хранене след всяко ядене, за да се уверя, че не си погълнал някой от тях.
— Преди две седмици си се възстановявал? — попита Хелън, а после си спомни, че Хектор и Пандора бяха пристигнали по-късно от останалите членове на семейството.
Толкова много неща се бяха случили само за няколко седмици, че на Хелън й се струваше, че всеки ден бе побрал в себе си по една цяла седмица. Докато се удивляваше на факта колко много се бе променил животът й, забеляза, че в кухнята се беше възцарила тишина. Очевидно беше засегнала чувствителна тема, защото всички си разменяха нервни погледи над главата й.
— Съжалявам, не исках да нахалствам — поправи се Хелън бързо.
— Не, всичко е наред. Просто въпросът е, че неотдавнашното възстановяване на Хектор е част от нещо много по-голямо — каза Ноел. — А сега си хапни.
Отначало Хелън изпитваше натрапчивата сдържаност на новодошъл гост, но щом поставиха пред нея яхнията от леща, цялото й същество се изгуби в мъгла от вкусове. Смътно осъзнаваше, че други хора си придърпват столове или стоят около печката, докато опитваха едно или друго ястие, вземаха си чинии или просто се застояваха да поговорят, но беше твърде съсредоточена върху непрекъснато сменящите се блюда пред нея, за да различава отделните хора от тълпата. Ноел непрекъснато носеше храна. На няколко пъти Хелън забеляза как Касандра бързо пренася подноси нагоре-надолу по стълбите, но осъзна, че са за Лукас едва когато вече заспиваше над нещо сладко и пълно с ядки, направено от тесто.
— Готова ли си за сладоледа? — попита я Ноел, като разсеяно побутна един дълъг кичур от косата на Хелън зад раменете й, за да не падне в храната.
— Мисля, че ослепях — отвърна Хелън, вече неспособна да дъвче, да преглъща или да вижда ясно.
— Най-сетне — въздъхна Ноел, като се отпусна в един стол срещу нея. Изглеждаше толкова уморена, колкото се чувстваше Хелън. — Джейсън? Мислиш ли, че можеш да я качиш горе?
— Разбира се — отвърна Джейсън, вдигна Хелън от стола и я понесе на ръце. Изведнъж тя напълно се разсъни.
— Мога да ходя! Наистина, не е нужно да ме носиш — възрази тя, като се гърчеше в ръцете му.
— Разбира се, че можеш. Сега мирувай, иначе ще те изпусна — отвърна той с добродушна усмивка. Тя нямаше избор, освен да се отпусне и да го остави да я носи.
Когато стигнаха горе, през една от многобройните врати излезе Касандра, която държеше поднос, отрупан с мръсни съдове, и Хелън зърна за кратко Лукас, който лежеше в леглото.
Напрегна се и се опита да промуши глава покрай раменете на Джейсън, за да види по-добре, но Касандра затвори вратата.
— Той наистина ли ще се оправи? — обърна се Хелън към Джейсън, докато той я внасяше в стаята за гости.
— Да — каза Джейсън, но не я погледна в очите, когато го изрече. Насили се да се засмее смутено. — Люк просто се възползва докрай от ситуацията, за да накара Кас да го глези. Ще се оправи — каза. Остави я на леглото и се обърна да си първи.
— Наистина съжалявам — обади се Хелън, когато Джейсън стига до вратата. Той спря неуверено и се обърна да я изслуша, докато Хелън се разтоварваше от все по-засилващите се емоции. — Бях толкова уплашена и тичах в мъглата, а после се почувствах наистина олекнала и изпитах истински студ. Когато погледнах надолу и осъзнах, че летя, припаднах. Винаги съм знаела, че съм странна, че нещо не е наред с мен, но не знаех… — Хелън замълча смутено. Джейсън се върна до леглото й и я докосна по рамото.
— Никой не те обвинява — каза той, но Хелън махна пренебрежително с ръка.
— Напротив, обвиняваш ме. Всички ме обвинявате. Защото аз започнах това, когато нападнах Лукас в коридора в училище.
— Не си го започнала ти — отвърна убедително Джейсън. — Тази война е започнала преди хиляди години. — Хелън го погледна объркано, но той поклати глава, преди тя да успее да зададе някакви въпроси. — Поспи си и не се тревожи за Лукас. Дори в сравнение с други Синове на Аполон, той е наистина издръжлив. — Джейсън изгаси лампата на излизане, но остави вратата леко открехната, в случай че й се наложи да повика за помощ посред нощ.