Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън се сгуши в пухената завивка и се опита да се отпусне, но беше изнервена от изтощение и смутена от странностите на стаята и на къщата. И от летенето. Можеше да лети — вече нямаше как да го отрече. Не беше просто надарена спортистка с параноични представи, че може би е рожба на генетичен експеримент. Да му се не види, тя можеше да лети, което по законите на аеродинамиката е невъзможно за един Хомо Сапиенс, затова трябва да беше нещо друго. Нещо различно от човешко същество.
Единственото обяснение беше казаното от Лукас, но това също не звучеше много смислено. Гръцките богове бяха митове, антропоморфни проявления на могъщите природни стихии, а не исторически личности с истински потомци — или поне на това я бяха учили в осми клас. Но сега не беше толкова сигурна. Спомни си какво беше усещането да лети, как въздухът беше станал твърд — предмет, чиято форма можеше да се променя — и разбра, че спорът в сърцето й беше приключил. По някакъв начин тя се оказваше полубожество и щеше просто да й се наложи да го приеме.
В ранните часове на утрото, Хелън се събуди стреснато и се огледа из тъмната, непозната стая. Беше сънувала, че лети, което беше прекрасно, докато осъзна, че няма представа как да се приземи. Първата й мисъл, когато се събуди, беше, че трябва да накара Лукас да я научи. После й хрумна, че той може би никога повече няма да може да лети отново.
Въпреки уверенията на семейството му, че той е добре, Хелън знаеше, че няма да може да заспи отново, без да провери сама. Имаше нужда да види лицето му загоряло и нормално, не бяло и изплашено, каквото беше, когато бяха заедно в сухите земи.
Допря краката си до пода и стъпи внимателно, увеличавайки натиска, докато беше сигурна, че може да стои права, а после с клатушкане се отправи надолу по коридора към стаята на Лукас. Никога не беше носила шини след навяхване на крак, никога не беше получавала каквато и да е спортна травма, но докато се промъкваше по коридора, си представи, че онова, което изпитваше, сигурно беше подобно, ако не и много, много по-лошо. Мускулите й не бяха гъвкави както обикновено; усещаше ставите си подути и сгорещени. Когато бутна тихо вратата на Лукас, за да я отвори, вече беше покрита с тънък, противен слой пот. Легнал по гръб и взрян в луната през прозореца, Лукас извъртя глава да погледне Хелън, когато тя се появи на вратата. Отмина един миг.
— Здрасти — прошепна той.
— Здрасти — прошепна тя в отговор. — Може ли да вляза?
— Да. Обаче тихо. — Той посочи към Касандра, заспала на една кушетка в другия край на стаята. — Стояла е будна две денонощия без прекъсване.
Хелън се вмъкна в стаята, като се прегърби като старица и трепна при силния натиск върху краката си. Чувстваше се като някаква нелепа вещица от приказките, и започна да се смее тихо при представата как гони децата от покритата си с джинджифилови сладки ливада.
— Не биваше да идваш сама. Изтощила си се — упрекна я внимателно Лукас.
— Бях добре преди миг, но стаята ти се оказа по-далече, отколкото си мислех. Къщата ви е огромна — прошепна Хелън, насочвайки проскърцващото си тяло към стола до леглото му.
— Няма да си в състояние да седиш дълго. Ела тук — каза той, като отметна завивките си. — По-добре легни.
Хелън погледна неуверено към леглото му. Беше прекарала цялата предишна нощ, притисната върху Лукас, но сега беше някак различно. Ако легнеше с него, това щеше да е избор. Видя го как й се хили и осъзна, че според него се държи като глупачка. Каквато наистина беше, защото коленете й трепереха от усилието да я поддържат права. Опита се да седне колкото можеше по-внимателно, за да не го обезпокои, но в последния момент краката й се подкосиха и тя почти се метна в леглото при него.
— Съжалявам — прошепна тя, докато придърпваше нагоре завивките, за да покрият и двамата.
— Всичко е наред. Пази си пръстите — краката ми са в шини — предупреди я той. Хелън надникна под завивките и видя, че долната част на тялото му беше обвита в меки превръзки. — Виждаш ли? С мен си в пълна безопасност. — Ухили й се в тъмното и тя се усмихна в отговор, докато изведнъж си спомни причината за изтощителната си експедиция дотук. Усмивката й помръкна.
— Колко лошо е положението? Може ли изобщо да се определи сега? — попита го сериозно. Подпря се на лакът, за да може да го погледне право в лицето и да проследи промените в изражението му за всякакви добронамерени лъжи. Дори на слабата лунна светлина, която се процеждаше през прозореца, виждаше наситения сапфирено син цвят на очите му.