Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
И двамата се взираха в Хелън, полугола и напълно съкрушена, докато се измъкваше от леглото на Лукас. После се спогледаха, отметнаха едновременно глави назад и се разсмяха.
— Добре, добре. Достатъчно — каза Лукас отбранително. — Тя се тревожеше и дойде да види как съм, но докато стигне дотук, почти падаше от изтощение. Не исках да будя Касандра, за да я отнесе обратно в стаята за гости, затова я накарах да легне при мен. Очевидно само сме спали. Сега, може ли всички, освен Хектор и Джейс да се разкарат от стаята ми, ако обичате? Това включва и теб, мамо. Имам нужда от душ.
Хелън успя да се добере обратно до стаята за гости, без да приема повече помощ, отколкото се налагаше. Беше толкова смутена, че единственото й желание беше да хукне с писъци вън от къщата, а за да го направи, щеше да й се наложи да докаже, че е здрава.
— Не, благодаря, мога да се справя — каза на Ариадна, когато тя я попита има ли нужда от помощ да се изкъпе.
— Добре. Просто ме повикай, ако ти потрябвам — отвърна Ариадна с присвити очи.
На два пъти Хелън беше принудена да седне на пода на душкабината, за да си почине, но в крайна сметка успя да почисти всичкия боцкащ пясък от косата си и да се подсуши с хавлия, без да повика Ариадна. Трябваха й десет минути да се напъха сама в собствените си току-що изпрани дрехи, но си струваше. Всичко, което искаше, беше да благодари и да се измъкне, без да привлича твърде много внимание към себе си.
Когато слезе долу, цялото семейство беше в кухнята, включително и Лукас. Лицето му грейна като огромен неонов знак, щом я видя. Тя автоматично тръгна право към него и седна: надеждите й за безшумно измъкване бяха разбити, когато коленете й се подкосиха като при мощен пристъп на коленен рефлекс. Не беше възнамерявала да остава за закуска, но усещането беше сякаш имаше нужда да бъде близо до него.
— Тъкмо мислехме да пратим някой да провери дали не си паднала в канала — пошегува се Ноел.
— Хелън е притеснителна. Искаше сама да се облече — каза Ариадна, като изсипа малко мед в купичка с овесена каша и я сложи пред Хелън.
— Притеснителна? Ама разбира се, несъмнено — каза Хектор саркастично, докато подаваше бекона на Лукас.
— Това не беше ли нощницата на сестра ти! — попита Лукас мигновено, докато сервираше на Хелън и на себе си. Хектор благоразумно си замълча.
— Да — отвърна вместо него Ариадна, без да схваща. — Толкова е удобна! Какво? На какво се смеете всички?
— Нищо, Ари. Просто зарежи — каза Джейсън с измъчен глас, като закриваше очите си с длан. Всички започнаха да се подсмихват, включително Кастор и Ноел.
Хелън се разкъсваше. Не искаше да се смее на шегата, защото беше отчасти за нейна сметка, но не беше напълно в състояние да се сдържи. Потисна едно кикотене и сведе поглед към пълната си чиния. Това беше от онези закуски, почти винаги следвани от дрямка, а Хелън си умираше да отиде някъде и да се скрие. Помисли си да я пропусне, за да може да се измъкне по-скоро.
— Знам, че си гладна — каза Лукас толкова тихо, че само Хелън го чуваше. — Какво става?
— Струва ми се, че трябва да си вървя у дома. Натрапвах се достатъчно дълго… — Млъкна, без да довърши, тъй като Лукас започна да клати глава.
— Причината не е тази — заяви той убедено. — Какво има?
— Чувствам се като глупачка! Да се събудя почти гола в леглото ти, докато половината ти семейство се е надвесило над нас… Беше доста кофти — каза тя през стиснати зъби, докато гореща руменина изгаряше бузите й. Той се усмихна бавно, докато гледаше как бузите й се покриват с червени петна.
— Ако това не се беше случило, щеше ли да искаш да останеш? — попита той внезапно сериозен, с очи, приковани върху нейните. Тя сведе поглед и кимна, все още изчервена. — Защо? — продължи да упорства той.
— Първо, защото имам въпроси — каза тя, като рискува да вдигне поглед към него. Той се взираше в нея с неразгадаемо изражение на лицето.
— Това ли е единствената причина? — прошепна той.
— Стига сте бъбрили, вие двамата. И двамата трябва да се храните — обади се Ноел през масата, при което Хелън подскочи, което пък на свой ред накара Лукас да се подсмихне. Тя и Лукас нападнаха храната си с цялото ожесточение на хора, които буквално изграждат повторно телата си клетка по клетка. Когато Хелън най-накрая вдигна очи след цял час съсредоточено дъвчене, всички останали бяха приключили с яденето, но все още седяха около масата, като пиеха кафе и си подаваха страници от сутрешния вестник. Сякаш винаги прекарваха половината неделя, споделяйки късна закуска, а после другата половина — мотаейки се из кухнята, в очакване да започне вечерята. Потънала в суматохата, Хелън с изненада откри, че си изкарва добре.