Любов под гибелна звезда

— Трябва да заминем. Веднага. Да опаковаме покъщнината и да се върнем в Европа.

— Реагираш твърде прибързано — изпухтя Ариадна, без дори да си прави труда да шепне.

— Две поредни нощи, Ари. Ядоха една и съща храна. Споделиха покрив и легло, а имат и свидетели! — каза Касандра също толкова високо.

— Но не са направили най-важното! — изкрещя Ариадна в отговор.

— Момичета!

Макар все още да беше толкова уморена, че се чувстваше като залепена за дюшека, крясъците накараха Хелън да отвори очи. Видя Ариадна, Касандра и Ноел, застанали над леглото й. Поправка: стояха над леглото на Лукас, а Хелън беше в него. Очите й се отвориха рязко, а главата й се извъртя да погледне Лукас. Той се разбуждаше намръщено, а от дъното на гърлото му започваше да излиза някакъв стържещ звук.

— Вървете да се разправяте някъде другаде — изстена той, като се претърколи върху Хелън. Сгуши се в нея, като се бореше неумело с шините на краката си, докато се опитваше да зарови лице в шията на Хелън. Тя го сръчка и вдигна поглед към Ноел, Ариадна и вбесената Касандра.

— Дойдох да видя как е, а после не можах да се върна в леглото си — опита се да обясни Хелън, напълно унизена.

Ахна неволно, когато едната ръка на Лукас пропълзя нагоре по дължината на бедрото й и се вкопчи в извитата гънка от хълбока до талията й. После почувства как той се напряга, сякаш току-що бе осъзнал, че възглавниците не са с форма на пясъчни часовници. Рязко вдигна глава и се огледа наоколо, готов за битка.

— О, да — каза на Хелън, когато си спомни. Очите му отново се отпуснаха в сънлив унес. Усмихна се на семейството си и се протегна, докато не трепна, после потри разранените си гърди, изгубил доброто си настроение. — Малко усамотение? — помоли.

Всички до една — майка му, сестра му и братовчедка му — или скръстиха ръце, или ги опряха на хълбоците си. Унизена, Хелън се опита да се освободи от омоталите се около й чаршафи и да се търколи от леглото, без да привлече твърде много внимание. Касандра се завъртя на пета и излезе с тежки гневни стъпки от стаята.

— Ари, помогни на Хелън — каза тихо Ноел, когато видя затруднението на Хелън. После се обърна и изрева гневно надолу по коридора. — Хектор! Ела тук и помогни на братовчед си!

— Добре съм — запротестира Хелън, докато се изправяше на едва държащите я крака, пазейки равновесие само с помощта на Ариадна. Осъзна, че е облечена в онова нелепо парче коприна, което Ариадна имаше наглостта да нарича „нощница“, макар че тази подробност беше убягнала от вниманието й снощи, когато реши да предприеме малката си разходка.

— Ау! Я чакай малко! Това е… интересно — каза Хектор, когато пристигна и видя Хелън.

— Кое е интересно? — попита Джейсън, докато минаваше по коридора. Надникна през вратата и видя какво гледаше брат му. — О, да му се не види!