Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Знам, че майка ти не се е казвала Бет Смит, защото можеш да летиш, Хелън; а сега мирувай. Причиняваш ми болка — каза той искрено.
— Съжалявам — каза тя, внезапно осъзнала, че той е поел пълната сила на тежестта й, когато са се ударили в земята. Нараняванията му вероятно бяха далеч по-тежки от нейните — а нейните бяха ужасни.
Докато наблюдаваше как пясъкът става сив, после розов, а след това коралов от изгряващото слънце, Хелън си помисли, че това бе втората зора, която виждаше за също толкова дни. От двете, далеч повече предпочиташе тази. Изпитваше далеч повече болка, но освен това беше жива и напълно освободена от гнева. Не беше осъзнавала колко тежко е било бремето на омразата, докато не й бе позволено да го смъкне.
Чу глас, който викаше Лукас, и макар да знаеше, че са в опасност, докато лежаха безпомощни в тази яма, не искаше да бъде намерена. Ами ако Фуриите се върнеха с останалите членове на семейството?
— Насам! — обади се немощно Лукас.
— Чакай — примоли се Хелън. — Ами ако те все още могат да виждат Фуриите, когато ме погледнат? Не мога да се защитя в това състояние.
— Никой няма да те нарани — обеща той: ръцете му леко се стегнаха около нея.
— Хектор… — поде тя.
— … ще трябва да се справи първо с мен — заяви той решително.
— Ъъ, Лукас? — каза тя, опитвайки се да привлече вниманието му, тъй като не искаше да го обиди, изтъквайки очевидното.
— Да — отвърна той, подсмихвайки се, доловил какво иска да каже тя. — Знам, че в момента не ставам точно за агент от Сикрет сървис, но вярвай ми, няма да позволя на никого от тях да те нарани — дори и на големия, лош Хектор. Не е толкова ужасен, колкото си мислиш, да знаеш. — Успя да наклони глава достатъчно настрани, за да погледне Хелън в очите.
— Ти си му братовчед. Нормално е да имаш добро мнение за него.
— Тогава ще оставя това на теб. Не мога да направя нищо, за да ни скрия, но няма да им се обаждам, ако не искаш — каза той и остави главата си да клюмне и отново да изчезне от полезрението й.
Лежаха там, слушайки как семейството му го вика по име отново и отново, но Лукас удържа на думата си. Не издаде нито звук, макар че трепна, когато чу изтощения глас на Касандра. Звучеше отчаяна и уплашена. Всички звучаха така. И вината беше на Хелън. След още няколко мига тя вече не можеше да издържа.
— Насам! — изкрещя Хелън колкото можеше по-силно. — Тук сме!
— Сигурна ли си? — попита предпазливо Лукас.
— Не. — Тя се засмя нервно, преди да се провикне отново, този път с помощта на Лукас.
От долния край на брега се разнесоха много викове и шум от крака, тичащи бързо през пясъка. После Хелън почувства как Лукас се опитва да помръдне глава, за да погледне някой, застанал над тях.
— Здрасти, тате — каза извинително.
Кастор промърмори някаква ругатня, която Хелън не разпозна, но смисълът беше достатъчно ясен. После започна да дава нареждания и Хелън почувства как някой тупна до нея.
— Богове — прошепна полугласно Ариадна. — Хелън? Ще се опитам да те изтърколя оттам, ясно? Но първо ще трябва да се опитам да ускоря малко зарастването на костите ти. Ще усетиш малко горещина, но не се страхувай, изцеляването е един от талантите ни — на мен и на Джейсън. Джейс, ела и се погрижи за краката й — провикна се тя.
Хелън чу ново тупване, а после почувства как близнаците внимателно плъзгат ръце надолу по ръцете и краката й. Костите й се изпълниха с изгарящо усещане, което бе толкова непоносимо, че я накара да се запита дали нямаше да е по-добре без никакво „изцеляване“. Точно преди да им се примоли да спрат, изгарящото усещане милостиво приключи. Близнаците преброиха до три и предпазливо я обърнаха по гръб, сякаш беше разтекла се палачинка. Хелън се опита да бъде смела, но не можа да попречи на един писък да се изплъзне от гърлото й. Всеки мускул, всеки сантиметър кожа, всяка кост в тялото й гореше от болка, сякаш някой беше напълнил кръвоносната й система с изгарящо горещи късчета стъкло.
Стисна зъби и на няколко пъти си пое дълбоко дъх, за да се успокои, преди да прецени, че се владее достатъчно, за да отвори очи. Когато го направи, видя искрящите лешникови очи на Ариадна, обрамчени със същите невероятно дълги мигли като тези на Джейсън, да гледат съчувствено надолу към нея. Тя се взря в лицето на Хелън с внимателен изучаващ поглед, а после й се усмихна уморено. Хелън си помисли, че Ариадна изглежда изцедена, сякаш това, което беше направила за нея, й беше струвало скъпо. Извитите й устни бяха пепеляви, вместо червени като череши, както обикновено, а дългата й кестенява коса беше залепнала по запотените й бузи.