Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Не се тревожи. Лицето ти вече се връща към правилната си форма. Докато падне нощта, вече ще си в обичайния си изящен вид — каза тя, като приглади утешително косата на Хелън. — Не мърдай. Връщам се веднага.
Хелън се огледа наоколо. За пръв път успя да види къде двамата с Лукас бяха прекарали нощта. Отне й един миг да схване, че се намираха в дупка в земята, която беше поне метър и петдесет дълбока и три пъти по толкова широка, а й отне дори още повече време да осъзнае, че дупката бе образувана от телата им при падането. Почувства как водата напоява дрехите й, докато се процеждаше от влажния пясък, и осъзна, че Лукас трябва да е лежал в студена локва цяла нощ. Обърна глава настрани, за да може да го погледне.
По дължината на тялото му се простираше лека вдлъбнатина с очертанията на Хелън, а гръдният му кош бе леко хлътнал от тежестта на главата и раменете й. Лицето му беше присвито в гримаса. Тананикаше си леко под нос, сякаш за да даде на гласните си струни и някаква друга работа, освен да вият. Баща му кръжеше над него, като го гледаше право в очите и му говореше тихо. Тя видя как Лукас кимва леко, после си поема дълбоко дъх и се напряга. Гръдният му кош се разшири до по-нормална форма, а после Лукас внезапно изпусна дъха си и се задъха, сякаш току-що беше повдигнал огромна тежест. Една сълза се стече от ъгълчето на окото му и попи в косата му.
Баща му каза нещо успокояващо, а после се измъкна без усилие от дупката и започна да обсъжда с Хектор стратегията. След като си даде няколко мига, за да оправи дишането си, Лукас обърна глава настрани, за да може да погледне назад към Хелън.
— Мисля, че най-лошото мина — каза, като стисна ръката й. Тя не беше осъзнала, че са се хванали за ръце, но й се струваше правилно. Стисна и тя леко в отговор и се усмихна. Той изглеждаше ужасно. Много по-зле, отколкото Хелън можеше да предположи.
— Нищо работа — каза тя игриво, опитвайки се да го разсее. — Е, какво ще правиш другия петък вечер?
— Какво имаш предвид?
— Можем да опитаме да се блъскаме с коли — предложи тя бодро.
— Това го правих миналия уикенд с Джейс — каза той с престорено съжаление.
— Да отидем в зоологическата градина и да се хвърлим на лъвовете? — бързо изстреля тя в отговор, отчаяно решена да задържи вниманието му върху себе си, вместо върху хлътналите му гърди.
— Римляните, така да се каже, са изтъркали от употреба това забавление. Да се сещаш за нещо оригинално?
— Ще измисля нещо — предупреди го тя.
— Нямам търпение — промълви той, а после извърна лице, докато се бореше с нова разтърсваща вълна от болка.
— Хей! Малко помощ! — извика Хелън: гласът й плавно се извиси до пронизителен писък, докато гледаше как Лукас се тресе. — Лукас не се справя никак добре!
— Не, не се справя особено добре — изрече Касандра с дрезгав, горчив глас отнякъде около краката на Хелън. Хелън не беше осъзнала, че в дупката при тях има някой, докато двамата с Лукас се държаха за ръце и си подмятаха шеги, но имаше чувството, че на Касандра не й беше харесало онова, което беше видяла.
— Сваляй дъските, време е да ги преместим — извика Касандра на баща си, сякаш тя ръководеше всичко.
Очите на Хелън се разтвориха широко от изненада, че едно четиринайсетгодишно момиче си позволява да говори така на по-възрастните, а още повече — че й се подчиняват, но дъските бързо бяха спуснати без никакъв коментар. Джейсън и Ариадна внимателно положиха Хелън и Лукас върху дългите тънки дъски и им наредиха да не мърдат. Близнаците прокараха сияещите си ръце на два сантиметра над тялото на Лукас, и Хелън го видя как стиска зъби, докато те ускоряваха оздравяването му. Точно когато си помисли, че Лукас всеки момент ще се разпищи, близнаците спряха, спогледаха се в знак на безмълвно общуване, а после кимнаха изтощено. И двамата бяха пребледнели толкова много, че на Хелън бузите им й се сториха сиви; но пък изглеждаха странно щастливи, сякаш нищо не доставяше на никого от двамата по-голямо удоволствие от това да помогнат на някого друг. Хелън се опита да им благодари, но Ариадна й каза да си пести силите.
Оставиха Хелън и Лукас да лежат върху дъските, докато ги вдигнаха от кратера и ги положиха един до друг отзад в същия огромен джип, по чийто адрес на Хелън й бяха хрумнали толкова много заядливи мисли. Сега, когато джипът служеше за нейна линейка, тя мълчаливо обеща никога повече да не си мисли лоши неща за големите превозни средства.