Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Кастор беше зад волана и нямаше търпение да потегли. Колкото по-дълго останеха на брега, толкова по-високо се издигаше слънцето, и толкова по-голяма беше вероятността да ги открият. Касандра ги придружи, но Джейсън, Ариадна и Хектор останаха да запълнят кратера и да оставят брега във възможно най-нормален вид.
— Не можем ли просто да сложим един голям скален отломък в средата и да се престорим, че е било астероид? — чу Хелън да пита Хектор, изтощен.
— Мислиш ли, че това ще свърши работа? — попита Джейсън, ободрен от перспективата да се озове в леглото след час или дори по-скоро.
— Не — заяви Касандра решително. — Тази част от острова е природен резерват. Пълно е с разни учени. Ще познаят, че камъкът не е с космически произход.
Джейсън и Хектор издадоха еднакви стонове и моментално се заловиха отново за работа. За пореден път никой не оспори мнението на Касандра. Хелън винаги беше приемала по подразбиране, че Лукас е водачът на децата, и че баща му, Кастор, е лидерът на цялата фамилия, но сега си помисли, че в семейство Делос може би действаше и друга, не толкова традиционна движеща сила. Когато Касандра говореше, всички слушаха — включително Кастор. А Касандра очевидно нямаше нужда от влиянието на Фуриите, за да изпитва неприязън към Хелън. Което й напомни…
— Не виждам Фуриите! — внезапно възкликна Хелън на глас.
— Никой от нас не ги вижда — отвърна Кастор замислено. Хелън чу звук като от кожа, когато той се извъртя на мястото си, за да погледне назад към тях. — Ще го разгадаем по-късно. Засега вие двамата се нуждаете от почивка.
Тя не можеше да оспори това: всъщност, едва си държеше очите отворени. В мига щом чу приспивното мъркане на двигателя, тя клюмна точно като неспокойно бебе по време на разходка с кола.
Събуди се в голямо, бяло легло, докато слънцето залязваше. Прозорецът на стаята обрамчваше небето, което беше обагрено в цветове, за които художниците на острова биха полудели.
Размърда пръстите на краката си. Когато този опит се оказа сполучлив, тя се подпря на лакти и се надигна до седнало положение. Когато преметна крака отстрани на леглото, осъзна, че беше облечена в нечия чужда нощница и че не носеше нищо отдолу. Знаеше, че се възстановява от почти смъртоносно преживяване, но въпреки това беше достатъчно стеснителна, за да се изчерви. Нощницата всъщност беше по-скоро „неприлична“ според Хелън, тъй като обикновено нощниците бяха много по-дълги и по-непрозрачни. Опитът й да стъпи на пода обаче беше достатъчен да заличи свенливостта й, и на стреснатия й вик бързо се отзова появила се тъкмо навреме услужлива ръка.
— Спокойно. Ето, облегни се на мен — каза Ариадна. Я виж ти, не мога да повярвам колко бързо оздравяваш. Но въпреки това е добре да полежиш още малко.
Опита се да я накара да си легне отново, но Хелън остана седнала на ръба на леглото, поемайки си дъх на няколко пъти.
— Ами, аз, как да кажа… не мога — отвърна тя, като погледна смутено Ариадна.
— До тоалетната ли ти се ходи? Добре — изкиска се нервно тя. — Ще те занеса. Само не пишкай върху мен.
Хелън се засмя признателно. Ариадна превръщаше една смущаваща ситуация във възможно най-забавна, така че Хелън да се почувства по-удобно. Това бе нещо, което Клеър би направила. Хелън беше все още смутена, но с няколко шеги и малко такт, и двете се справиха.
— Имаш ли нещо против да те прегледам и да видя как се възстановяваш? — попита Ариадна любезно, когато Хелън бе настанена отново в леглото. — Това значи, че ще трябва да положа ръце върху теб, и искам да съм сигурна, че не възразяваш.
— Току-що ме видя как пишкам — отвърна Хелън със смутен смях. — Така че, не — нямам нищо против един преглед. Но чакай — ще боли ли?
— Ни най-малко. Просто ще погледна, няма да присаждам клетки. Ето от това наистина боли. Ако това е някаква утеха, за мен също не е забавно. Толкова е изтощително — каза Ариадна с усмивка, докато побутваше Хелън, карайки я да легне.
— Добре — каза Хелън неуверено. Отпусна се на възглавниците и зачака болката, за която подозираше, че скоро ще последва, въпреки оптимистичното отричане на Ариадна.
Ариадна положи ръце върху ребрата на Хелън и се съсредоточи. Хелън изпита леко вибриращо усещане, сякаш стоеше пред огромен свръхзвуков високоговорител, но, както й бе обещано, въобще не болеше. След няколко мига Ариадна повдигна ръце и я погледна.
— Не мога и да си мечтая за по-добра пациентка — каза тя с лъчезарна усмивка. — След като видях колко сте пострадали двамата с Люк, имах известни притеснения. Но ще се оправиш напълно.