Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Лукас още бе наведен над чинията си, затова Хелън взе страницата със спортната рубрика, когато Хектор я остави, и се зачете в статията за любимите си „Ред Сокс“, които се бореха да оцелеят до септември. Сигурно си бе мърморила на глас, защото когато най-накрая остави вестника, вниманието на всички мъже около масата беше приковано в нея.
— „За да победиш, трябва да хвърляш добре“, а? — попита Кастор с възхитена усмивка.
— „Имаме твърде много контузии и не можем да се доближим до титлата“, така ли? — повтори Джейсън думите на Хелън, а после погледна Лукас. — Добре, печелиш — каза загадъчно.
— Благодаря ти — каза Лукас с неуверена усмивка. Облегна се назад и затвори очи, и Хелън видя как по челото му избива пот. Докосна лицето му да види дали има температура, но Джейсън вече се изправяше.
— Държа го, Хелън — каза той, като заобиколи масата. Понечи да вдигне Лукас, но той не му позволи. Вместо това преметна ръка през рамото на братовчед си и позволи на Джейсън да го подкрепи.
— Само до стълбите, става ли? — помоли Лукас и Джейсън кимна в отговор: връзката помежду им беше толкова силна, че изглежда нямаха нужда от думи, за да общуват — Хелън видя как Ноел разпери длани в знак на раздразнение и безпомощност.
— Остави го сам да преценява способностите си — тихо каза Кастор на съпругата си. Тя кимна, сякаш това беше нещо, което бяха обсъждали милион пъти. После отново насочи вниманието си към остатъците от късната закуска.
— Хектор! Твой ред е да разчистиш масата!
Хелън забеляза, че Ноел полага усилия да разпределя гнева си възможно най-благоразумно. Имаше нужда да се навика хубавичко, но не можеше да се разкрещи на Лукас, защото беше ранен, а не можеше да се развика и на Джейсън, защото той помагаше на Лукас, затова взе на прицел следващото момче, което й попадна. Същото беше направила, когато Хелън тъкмо се събуждаше: беше й заговорила тихо, а после се беше разкрещяла, за да повика Хектор. Изглежда, че горкият Хектор винаги поемаше най-голямата част на гнева й, а от начина, по който той се вмъкна в кухнята, като клатеше глава, Хелън изпита чувството, че той е любимият отдушник за гнева на Ноел, откакто Лукас беше пострадал. За миг почти изпита съчувствие към него, но когато видя как Ноел се загледа разтревожено след Лукас, докато той излизаше с усилие от кухнята, не можеше да я вини.
Лукас спря за миг, преди да излезе от стаята.
— Татко? — провикна се назад, без да се обръща изцяло. — Хелън има въпроси.
Все още седнал начело на масата, Кастор кимна дълбоко замислен за миг, а после се изправи.
— Помислих си, че може да има — каза той, като се усмихна мило на Хелън. — Би ли искала да ме придружиш в кабинета ми?
Кастор я отведе до един тих край на просторната къща, и я въведе в наполовина пълен с неразопаковани вещи кабинет със забележителен изглед към океана. Кожени кресла и кашони с книги на дузина различни езици се съревноваваха за място на пода с навити на руло килими и картини, които чакаха да бъдат закачени. В двете противоположни страни на стаята имаше две големи бюра. Плотът на всяко от тях вече беше покрит с най-различни листове, пликове за писма и пратки.
По протежение на задната стена имаше редица френски врати, които се отваряха към вътрешен двор, граничещ с плажа. Пред вратите имаше две канапета и голямо кресло, и трите — поставени с лице едно към друго.
Касандра седеше в огромното кресло и четеше книга, която остави настрана при влизането на Хелън и Кастор. Хелън очакваше тя да си тръгне, или поне да бъде помолена да излезе, но след няколко мига стана ясно, че Касандра е чакала Хелън и Кастор да дойдат при нея и да проведат този разговор. Хелън нямаше понятие откъде Касандра изобщо знаеше, че ще има разговор, но Кастор май не беше изненадан.
Кастор покани Хелън да седне на едно от канапетата, а после седна на другото. Хвърли поглед към Касандра, смалена от огромното си кресло, а после започна.
— Доколко познаваш гръцката митология? — попита той.
— Имаш предвид например Троянската война? Омир и всичко останало? — попита Хелън на свой ред. Когато Кастор кимна, тя сви рамене: — Знам части от нея. Царица на име Елена напуснала съпруга си и избягала с троянски принц на име Парне. Съпругът й я последвал с хиляда кораба, пълни с гръцки войници, и последвала продължителна война. Имаше нещо за дървен кон… и горе-долу това е. — Хелън направи смутена гримаса. — Никога не съм чела самата поема.