Любов под гибелна звезда

— Как е Лукас? — попита тя предпазливо, все още изненадана, че може да изрече името му, без да изпадне в пристъп на гняв. Пандора и Ариадна се спогледаха бързо.

— Ще се оправи — каза твърдо Пандора. Разлюля китки и гривните й се превърнаха във водопад от отблясъци и звънтящи звуци, сякаш вярваше, че жизнерадостният звук ще прогони всички мрачни мисли.

— Беше на косъм, но се възстановява — допълни Ариадна с оптимистично изражение. Хелън не можеше да погледне нито една от двете. Напрегнатият миг беше прекъснат от къркорещ звук в стомаха на Хелън, който продължи прекалено дълго.

— Така, значи си гладна — каза Пандора сухо. — И мисля, че с малко помощ може би ще си в състояние да слезеш долу.

Хелън бе издокарана с дълга мъхеста хавлия за баня с емблемата на популярен испански футболен отбор, от дрешника на Ариадна. После, с още няколко шеги за това как малко угояване ще й се отрази добре, двете й нови покровителки я отнесоха долу.

Когато стигнаха до кухнята, ги посрещна божествено ухание, разнасящо се от печката, и стомахът на Хелън отново изкъркори шумно. Хектор чу звука и повдигна вежда, докато я настаняваха внимателно в един стол до кухненската маса. Каза нещо на жената, която приготвяше вечерята, и тя се завъртя рязко да погледне Хелън.

— Не мислех, че ще се присъединиш към нас — каза жената с удивено изражение. — Толкова се радвам.

— Благодаря ви. И благодаря отново за нещата, които изпратихте на баща ми и мен. Веднага разбра, че това бе Ноел Делос, и освен това веднага й стана ясно, че Ноел беше обикновена жена без грам полубожествена сила. Огромно бълбукащо гърне от вина закипя в гърдите на Хелън. Беше заплашила тази крехка жена в семейство на супергерои — беше я заплашила не с какво да е, а да навреди на сина й и на племенниците й. Ноел се усмихна разбиращо при вида на разкаяното й изражение.

— Добре си дошла. Сега, първо най-важното. Как да се свържа с баща ти, за да му съобщя, че си добре?

— Предпочитам да не замесвам баща си в това — отвърна Хелън нервно.

— Нямаше те цяло денонощие. Не мислиш ли, че ще се разтревожи?

— Той е в Бостън за уикенда. Ще се върне чак утре вечерта.

— Добре, решението си е твое, но искам да знаеш, че според мен ще е по-добре, ако двамата с баща ти проведете един дълъг разговор за всичко това — каза Ноел с пронизващ поглед. После се обърна рязко и се зае с вечерята. Хелън изпита чувството, че може и да бе получила отсрочка, но още не беше помилвана.

Готова ли си да хапнеш сега? — попита Ноел, като се суетеше наоколо.

— Мисля, че никога преди не съм била толкова гладна — каза Хелън искрено.

— От изцеляването е — каза Ноел, усмихвайки се на някаква своя мисъл, докато слагаше пред нея хляб, сол и зехтин. Наля висока чаша мляко, а после посочи нетърпеливо. — Яж. Сега не е моментът да бъдеш стеснителна, Хелън. Нуждаеш се от тази храна.