Капан за мишки

И изведнъж вчера той откри в гардероба си детската тениска. И всичко се върна. Вече от три години спяха в отделни спални с жена си. И не защото отношенията им се бяха разпалили, не, просто възрастта си искаше своето. Жена му отдавна се оплакваше, че нощем Лев Александрович хърка толкова силно, че не може да спи до него. Тя пък, обратното, има лек сън и понякога сънува кошмари, след които се събужда със силно сърцебиене и трябва да става, за да вземе лекарство или просто да изпие чаша вода, а не иска да безпокои мъжа си.

Къщата беше огромна, триетажна, спалнята на жена му беше на втория етаж, а самият Аргунов спеше на третия и дори да ставаше нощем, тя определено не би могла да го чуе или види. Докато спяха заедно, жена му не беше му казвала за някакви пристъпи и Лев беше сигурен, че няма такива. Те бяха престанали много отдавна и той можеше веднъж завинаги да забрави за тях. Но знае ли човек какво е ставало през последните три години? В къщата имаше охрана, но нощем пазачите спяха дълбоко, Аргунов знаеше това. Тяхната работа беше да не позволят на външни хора да проникват на територията на дома, за което съществуваше постоянно включена електронна сигнализация. Те не бяха получавали задача да следят излизащия от къщи домакин. И дори да бяха видели нощем Лев Александрович, само щяха да свият рамене: човекът просто излиза да се разходи, има право. Не е фигура от такъв мащаб, че телохранителите постоянно да се мъкнат подире му. Аргунов знаеше, че сомнамбулизмът е слабо изучено явление, специалисти му бяха казвали, че той и до ден-днешен е „бяло петно“ в науката и никой не може да каже защо човек в един момент започва да ходи насън и защо в друг момент спира. Причината може да е психическа травма, силен стрес, продължително нервно напрежение, дори инфекциозна болест — буквално всичко. А стресове в живота на един състоятелен бизнесмен винаги има, при това човек не свиква с тях с годините. Напротив, с възрастта ги понася все по-трудно, с все по-тежки последствия за здравето, това всички го знаят.