Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Щом се прибра, дежурният този ден пазач Васил Василич подаде глава от своята стаичка:
— Добър вечер, Лев Александрович!
— Добър вечер, Васил Василич.
— Днес очаквате ли още някого?
— Не — машинално отговори Аргунов.
— Значи да включвам? Или тепърва ще се разхождате с кучетата?
— Включвайте. Нещо съм уморен. Ако изляза с тях, то ще е по-късно, а може и да не изляза. Ако реша, сам ще изключа алармата, а когато се върна, ще я включа.
— Добре тогава — охотно се съгласи пазачът.
„Да — помисли си Аргунов, — за него е добре, просто е прекрасно. Сега ще погледа телевизия и ще легне да спи. Аз спокойно мога да стана през нощта, да изключа алармата и да изляза, после да се върна, да я включа и никой няма да узнае, че съм излизал. Кучетата няма да ме залаят. По дяволите! Колко са зле нещата!“
Той събра достатъчно самообладание, за да вечеря долу със съпругата си — Жана, но малко след десет се оплака от умора и главоболие, по съвета на жена си изпи някакво обезболяващо хапче и се качи в спалнята си. Ето, сега всичко ще стане ясно. Сега той ще отвори гардероба. Или да, или не. Той е с трезв ум и в пълно съзнание, не спи, не е пиян и това, което ще види сега, ще бъде реалност, която е невъзможно да опровергае.
Усети силна болка в гърдите, кръвта затупка в слепоочията му. Аргунов въздъхна дълбоко, като пред скок във вода, отиде до гардероба, завъртя ключа в бравата и рязко отвори вратичките. Жълтата детска тениска със заека на гърдите падна право в ръцете му. Ето я. Не е изчезнала, не се е изпарила заедно с нощните кошмари. Тук е.
Той бавно и грижливо я сгъна, сложи я на един рафт така, че да не пада, и пак заключи гардероба. Останал без сили, приседна на леглото, тъпо втренчен в едно квадратче от орнамента на килима, с който бе постлан подът. После се пресегна, взе мобилния си телефон и набра номера на Ситников.
След час слезе на първия етаж, в хола, където жена му, уютно полегнала на мекия диван и покрита с одеяло, гледаше по телевизията някакъв американски филм за полицаи и наркомафиоти.
— Не спиш ли? — учуди се тя. — Мислех, че отдавна си заспал. Как е главата ти?
— Почти ми мина. Ще изляза да се поразходя с кучетата.
Жана Викторовна с готовност се надигна.
— Искаш ли да излезем заедно? И за мен е полезно да се разходя преди лягане.
— Не, мила, не е нужно. Сега ще дойде Слава, има някакъв спешен проблем, ще си поговорим с него, хем междувременно ще разходя кучетата.
— Но защо навън? — Тя решително отметна одеялото и стана. — Сега ще сервирам масата, поне да пийнете чай. Защо ще обсъждате проблеми на този студ?
— Нали все пак трябва да разходя кучетата.
— Льовушка, твоите кучета и бездруго по цял ден са на въздух, препускат из двора като бесни. Та на какво прилича това: вече наближава дванайсет, а вие като бездомни хлапаци ще обсъждате момчешките си тайни на студа. Аз няма да ви преча. А, Льовушка?
Съблазънта беше голяма, но щом Аргунов си представи, че ще говори на глас за ТОВА тук, в дома си, където наблизо е жена му, където живееше и след два месеца отново щеше да живее единствената му дъщеря, където скоро щяха да пълзят, а после да ходят и тичат неговите внуци — буквално му призля. Не, само не това, не бива да се вкарва такава мръсотия в дома, в който живеят твоите любими, най-близки хора.
— Благодаря — топло отвърна той, — няма нужда. Ти си лягай, догледай си филма, а ние ще се поразходим. Напоследък изобщо не съм излизал на въздух, може би и затова получих главоболие.
— Добре — въздъхна Жана Викторовна, — прави каквото искаш. Ако не влезете със Славик, предай му много поздрави от мен.
Аргунов отиде при нея, целуна я по главата.
— Не се обиждай, мила, нямам тайни от теб. Просто наистина ужасно ми се прииска да се разходя.
Той си облече дебелото яке, изключи алармата, свали от закачалката дългите здрави каишки и излезе от къщи. Прозорчето в стаичката на пазача не светеше, Васил Василич вече спеше. Двете едри, страховити наглед овчарки веднага дотичаха при стопанина си, с готовност му позволиха да закачи каишките на нашийниците им и се втурнаха към външната врата. Когато се озоваха извън двора, те се приготвиха да се разхождат и погледнаха с обида и недоумение стопанина си, който, незнайно защо, не ги поведе към гората, а закрачи напред-назад покрай оградата. Защо тогава трябваше да излизат изобщо! Че и с каишки! Покрай оградата те и сами могат да тичат колкото искат, само че от другата страна, но нима има разлика, миризмите са едни и същи, а и растителността. Виж, гората е съвсем друго нещо. А така… Чиста подигравка.