Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Изабел в никакъв случай не желаеше да бъде по-груба, пък и по принцип не й се щеше да я лашкат в тръс. Но когато в събота излезеше на езда с бързия жребец на Корин и расовата андалуска на Мадлен, с тази плавна стъпка нямаше да се вписва в компанията им. Слава богу, че днес беше едва сряда и щеше да има още няколко дни да се упражнява.
— Е, за днес ми е достатъчно само да се разхождаме — каза тя на Селери. — Но утре ще опитаме малко по-бързо, става ли?
Селери нищо не отговори, а продължаваше да се влачи напред. Слънцето и клатушкащият се ритъм действаха някак приспивно и Изабел се размечта.
Силен сладък аромат я удари в носа. Един див храст жълтуга, издигащ се покрай прасковеното поле, беше привлякъл няколкостотин насекоми със своите жълти като жълтък на яйце цветове. За миг въздухът забръмча около нея, сякаш бе попаднала в пчелен кошер. Изабел не можеше да се освободи от представата за това, как някоя пчела ужилва добрия Селери по задника и го принуждава да премине в буен галоп. С Изабел на гърба, която въпреки своето неблагоприятно положение се появява грациозно, с развята коса и — да, с малко по-различно облекло от това, с което беше в момента. Вместо джинси и тениска, може би с бяла вечерна рокля или, не, по-добре със семпъл и едновременно с това въздействащ черен панталон за езда, съчетан с плътно прилепнала горна част. Изабел се видя висока и крехка, но и в спортна форма, на гърба на недостижимо бързия кон, как го обяздва в едно дефиле, едно опасно дълбоко дефиле, в което ако паднат, умират и конят, и ездачката.
Но какво беше това? Някаква сянка изплува отляво, някакъв галопиращ кон, язден от Корин ле Бер. Липсваха му само шапката, маската за очи и тънкият мустак, за да бъде идеалният Зоро.
— Не губете кураж! — извика той към нея и Изабел се опита още веднъж да призове цялото си ездаческо изкуство, за да укроти коня, ала ужилването на пчелата беше лишило от разум горкото животно. Само още няколко метра оставаха до смъртоносното дефиле, когато Корин успя направо по магически начин да хване юздата й и да спре коня.
Треперейки с цялото си тяло, Изабел погледна надолу към пропастта. Това щеше да е краят.
— Изабел, ангел мой. — Гласът на нейния смел спасител прозвуча съвсем нежно, а тя престана да трепери и погледът й потъна в зелените му очи.
— Толкова се изплаших — прошепна тя.
— И аз. — И Корин я свали от коня с такава лекота, сякаш не тежеше повече от едно дете. Като по сигнал двамата се прегърнаха и се свлякоха в тревата, където той я обсипа с целувки…
— Ехо!
Изабел се сепна от унеса си — за миг наистина беше затворила очи — и видя обекта на своите блянове, Корин ле Бер, застанал на пътя, отпуснал крак върху нисък зид от свободно наредени камъни. Селери радостно изпръхтя и спря пред него, за да му погали главата.
— Ей, старчето ми — каза Корин. — Показваш на Изабел местността ли? Още не ви ли е повозил в галоп?
— О, напротив! Искам да кажа, не, разбира се, ние със Селери просто се разхождахме бавно — обясни Изабел и се изчерви.
Както обикновено, имаше усещането, че ще се удави в тези зелени очи. Ако не извърнеше поглед, щеше да се плъзне от коня и да се хвърли в обятията му. Корин беше невероятно секси, застанал там, с набола брада и загорели от слънцето мускулести ръце. Обикновено тя не се впечатляваше от такъв почти примитивен чар, но при Корин вече няколко пъти се улавяше, че плъзга поглед по тялото му. Дано да не е забелязал.
Тя смутено заби поглед в ботушите си за езда, които Матилд й бе заела. Какво й ставаше? Дали от слънцето или от пролетта, сърцето й така лудо биеше и я изпълваше такъв възторг, сякаш беше тийнейджърка, а откачените й копнежи можеха да засенчат всеки розов роман.
— Матилд ми каза, че сте щели да й помогнете с данъчната декларация — продължи Корин, сякаш съзнателно търсейки думи, които да въздействат като отрезвяващ студен душ.
Изабел изпита облекчение, че има какво да каже по темата:
— Да, вчера вечерта се заехме с това.
Три часа седяха в малката стая на Матилд, пиеха червено вино и отмятаха документите. Матилд имаше право — финансовото положение на имението беше почти отчайващо.
Въпреки това вечерта беше посвоему приятна и двете жени, благодарение на червеното вино и сближаването, породено едва ли не автоматично от червените цифри, минаха на „ти“.