Лавандулови нощи

— Селери? Що за име е това? Не виждам никаква прилика с целина14. — Рече тя само колкото да каже нещо.

— О, напротив, само вижте краката му — прави и силни като целина. А космите над копитото са като корени. Но аз мисля, че е наречен така не заради външния си вид, а заради характера си.

— Казахте, че е добродушен. — Изабел преглътна. За да стигне до седлото, й трябваше стълба.

— Да, добродушен е. Най-добродушният кон под слънцето.

И най-големият.

— Мисля, че като начало е по-добре да взема някой по-малък. — Тя посочи кафявия жребец на Корин.

Бертран се засмя.

— Сомбре наистина е по-малък, но е темпераментен, непредсказуем и коварен, също като жена ми. Трябва да знаете, че е имал трудно детство, и там, откъдето идва, са го измъчвали. Само господин Корин може да се разбере с него Не, не, ако не сте във форма, Селери е конят за вас. Той е кротичък и много добродушен, а ако се изгубите, винаги ще ви донесе до вкъщи, жива или мъртва.

Ако не сте във форма — да, все пак тя не беше във форма. Изабел се упрекваше за своята спонтанност, която я докара до това положение.

На миналата вечеря — докато ядяха вкусния провансалски доматен специалитет на Матилд — Корин се обърна към нея и я попита дали може да язди. И по някаква напълно неразбираема причина Изабел отговори с „да“.

— Да — така високо и уверено, сякаш едва миналата седмица е участвала в олимпиада по езда.

Беше дала този отговор само заради Корин, в негово присъствие тя постоянно се чувстваше по някакъв приятен начин неприятно. Беше онова гъделичкащо усещане в стомаха и чувството, че прави нещо забранено само щом го погледне. За нея беше от огромна важност да му се хареса и от прекомерни усилия да каже правилното, в повечето случай казваше не това, което трябва.

Истината беше, че като всички малки момиченца, и Изабел се беше запленила по конете и няколко години вземаше уроци по езда. Това обаче беше преди близо двайсет години и ако тогава бе истински талантлива ездачка, едва ли щеше на дванайсет да се откаже от ездата и да се захване с джаз танци.

Но стана така, че сега каза „да“, и Корин се беше усмихнал зарадвано.

— Това е чудесно, значи ще можете да пояздите с мен и Мадлен в събота. Добрият Селери е доста стар, но за студенокръвно животно е чудесен кон за яздене.

— Аз наистина съм израснала в Северна Германия, но още не съм станала студенокръвно животно — отвърна Изабел и предизвика обърканите погледи на околните. — Все пак майка ми е била французойка, а баща ми е от Мюнхен. Казват, че баварците са с почти толкова гореща кръв, колкото и провансалците.

— Селери е студенокръвно животно, не вие — обясни й накрая Матилд. — Шайър. Най-големият кон в света.