Обещанието на краля вещер

— За войнствените полуръстове авантюристи — предложи Джарлаксъл и вдигна чашата си със светло пиво.

Хобарт се ухили.

— Аха, и за всички, които се издигат над ограниченията на предците си.

— Урааа! — изразиха одобрението си останалите полуръстове.

Пиха и вдигаха тостове още малко, и още малко и тъкмо когато Ентрери реши, че са приключили с яденето, главният готвач, топчест дребосък на име Рокни Хамсъкър съобщи, че агнешкото е готово.

Това предизвика още одобрителни възгласи и тостове и още повече, много повече храна.

Слънцето отдавна бе залязло, а те продължаваха да се хранят и Джарлаксъл започна отново да разпитва Хобарт за подвизите им. Последваха история след история за гоблини и орки, сразени от колянотрошачите. Хобарт дори разкри вариациите на „рояка“, „вълната“ и „фронталното нападение“, както нарече бойните тактики на отряда си.

— Ба — изсумтя Джарлаксъл. — Нима с гоблините и орките са нужни тактики? Трудно биха могли да се нарекат достойни противници.

В лагера настана тишина и Хобарт се намръщи. Зад него друг от колянотрошачите се изправи и залюля метателното си оръжие, чифт железни топки, свързани с корда, така че новодошлите да го видят.

Ентрери спря да яде и изгледа твърдо заплашващия полуръст, като бързо изчисли оптималния път за атака, така че да нанесе най-много удари на възможно най-голям брой врагове.

— Като численост, естествено — поясни Джарлаксъл. — За повечето отряди числеността на гоблините би била проблем. Но аз ви наблюдавах в битка, забравихте ли?

Хобарт присви големите си кафяви очи.

— След демонстрацията ви на каменното поле, добри ми сър Хобарт, ще ви е трудно да ме убедите, че нещо различно от огромен брой гоблини би представлявало трудност за колянотрошачите. Тези гоблини успяха ли да нанесат поне един удар на ездачите ви?

— Имахме неколцина ранени — напомни му Хобарт.

— По-скоро въпрос на шанс, отколкото целенасочено.

— Теренът благоприятстваше тактиката ни — обясни Хобарт.

— Вярно е — отстъпи Джарлаксъл. — Но вярвам, че група, така обиграна като вашата, може лесно да се адаптира към почти всеки терен, нали?

— Старая се упорито да припомням на бойците си, че живеем на ръба на гибелта — заяви Хобарт. — На една грешка сме от пълен провал.

— Проницателността на война, наистина — каза мрачният елф. — Естествено не подценявам победите ви, но знам, че има и нещо повече.

Хобарт мушна палците си отстрани на лъскавата си броня.

— Пътувахме доста надалеч — обясни той. — Целта ни бе да се върнем във Ваасанската порта с достатъчно уши, че да изпразним сандъците на командир Елъри.

— Ами, ти просто гледаш да измъкнеш Елъри от панталоните й! — обади се друг полуръст и мнозина изхихикаха развеселено.