Паднали ангели

Във влажното помещение с басейна, тя мигновено разбра за какво беше говорила Пен. Самият басейн беше огромен, с олимпийски размери, едно от малкото добре изградени съоръжения, на които се беше натъкнала досега в кампуса. Но не това го правеше забележителен - осъзна Лус със страхопочитание. Басейнът беше разположен точно в средата на някогаш-ната масивна църква.

Покрай стените близо до високия, сводест таван имаше редица красиви прозорци от цветно стъкло, само с няколко счупени парчета. По протежение на стената имаше осветени от свещи каменни ниши. На мястото, където вероятно някога се беше намирал олтарът, бе инсталиран трамплин за скокове във вода. Ако Лус не беше възпитана в агностицизъм, а по-скоро като богобоязлив вярващ, който ходи редовно на църква, като останалите си приятели в началното училище, може би щеше да си помисли, че тук е извършено истинско светотатство.

Някои от другите ученици бяха вече във водата, задъхвайки се, докато завършваха обиколките. Вниманието на Лус обаче беше привлечено от учениците, които не бяха във водата. Моли, Роланд и Ариана се бяха пръснали по седалките покрай стената. Заливаха се от смях за нещо. Роланд почти се беше превил надве, а Ариана бършеше сълзи от очите си. Носеха много по-привлекателни бански костюми, отколкото Лус, но никой от тях нямаше вид, сякаш възнамерява да пристъпи към басейна.

Лус опипа подгизналия си цял бански. Искаше й се да отиде при Ариана - но точно докато преценяваше положителните (възможно влизане в един елитен свят) и отрицателните (треньорката Даянте да я упрекне, заклеймявайки я като човек, за когото физическите упражнения влизат в разрез с убежденията му) последствия, до групата с бавна дебнеща стъпка се приближи Габ. Сякаш вече беше най-добра приятелка с всички тях. Тя седна точно до Ариана и веднага започна също да се смее, сякаш каквато и да беше шегата, тя вече я беше схванала.

- Те винаги имат извинителни бележки да не влизат в басейна - обясни Пен, като изгледа гневно тълпата популярни ученици по седалките. - Не ме питай как им се разминава.

Лус стоеше колебливо отстрани край басейна, неспособна да настрои съзнанието си да възприеме указанията на треньорката Даянте. При вида на Габ и компания, скупчили се на седалките в стил „готини хлапета“, й се прииска Кам да беше там. Можеше да си го представи, с як и мускулест вид, в лъскав черен бански, как й маха да се приближи към групичката, широко усмихнат, карайки я незабавно да се почувства добре приета, дори важна.

Лус изпитваше мъчителна нужда да се извини, задето се беше измъкнала по-рано от партито му. Което беше странно -те не бяха заедно, така че Лус едва ли беше длъжна да обяснява на Кам появите и изчезванията си. В същото време обаче й харесваше, когато той й обръщаше внимание. Харесваше й начинът, по който миришеше той - някакъв мирис на свобода и открито пространство, все едно шофираш със смъкнати прозорци на колата през нощта. Харесваше й как той се настройваше изцяло на нейната честота, когато тя говореше, застанал неподвижно, сякаш не виждаше и не чуваше друг, освен нея. Дори й беше харесало как я повдигна по време на партито, така че краката й се отделиха от земята, пред очите на Даниел. Не искаше да прави нищо, за да накара Кам да преразгледа отношението си към нея.