Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Прекоси южния край на кампуса, за да стигне до гимнастическия салон. Беше обширна готическа постройка с извисяващи се контрафорси и кулички от камъни, каквито често се срещат в полята, които й придаваха вид повече на църква, отколкото на място, където човек би отишъл да се поти с физически упражнения. Когато Лус се приближи до сградата, пластът куд-зу, който покриваше фасадата, прошумоля в утринния ветрец.
- Пен - провикна се Лус, когато зърна облечената си в екип за бягане приятелка да си връзва маратонките на една пейка. Лус сведе поглед към униформените си черни дрехи и черни ботуши и внезапно изпадна в паника, че е изпуснала някое указание относно правилата за облеклото. Но пък някои от другите ученици се мотаеха отвън пред сградата и никой от гях не изглеждаше много по-различно от нея.
Очите на Пен бяха уморени.
- Толкова съм скапана - простена тя. - Снощи доста се увлякох с това караоке. Помислих си, че ще компенсирам, като се опитам поне да изглеждам атлетично.
Лус се засмя, докато Пен се бореше неумело с двойния възел на обувката си.
- Във всеки случай, какво стана с теб снощи? - попита Пен. - Така и не се върна на партито.
- О - каза Лус, като спря на място. - Реших да...
- Аааааах. - Пен покри ушите си с ръце. - Всеки звук е като пневматичен чук в мозъка ми. Искаш ли да ми кажеш по-късно?
- Да - каза Лус. - Разбира се. - Двойните врати към гимнастическия салон бяха широко отворени. Ранди излезе навън в тежки гумени обувки с дървена подметка, като държеше неизменния си тефтер с прикрепващи се страници. Махна на учениците да се приближат напред и те един по един започнаха да се нижат, за да им посочат къде да отидат за проверка на пригодността.
- Тод Хамънд - извика Ранди, когато хлапето с олюляващи-те се колене се приближи. Раменете на Тод се огъваха напред като квадратни скоби, а Лус забеляза на тила му останки от силен тен, какъвто имаха фермерите.
- Тежести - нареди Ранди, като бутна Тод вътре.
- Пениуедър Ван Сикъл-Локууд - изрева тя след това, при което Пен се сниши и отново затисна ушите си с длани. - В басейна - нареди Ранди, като пъхна ръка в една картонена кутия зад гърба си и метна на Пен червен цял бански костюм -спортен, като онези, които използваха състезателките по плуване.
- Лусинда Прайс - продължи Ранди, след като се консултира със списъка си. Лус пристъпи напред и изпита облекчение, когато Ранди каза: - Също в басейна. Лус посегна да улови целия бански костюм във въздуха. Беше разтегнат и тънък като парче пергамент между пръстите й. Поне миришеше на чисто. Донякъде.
- Габриел Гивънс - каза след това Ранди, и когато се извъртя рязко, Лус видя новия си най-нелюбим човек да се приближава нехайно в черни къси панталони и тънко черно потниче. Тя беше в това училище от три дни... как така вече беше докопала Даниел?
- Здрастиии, Ранди - каза Габ, като провлачваше думите с акцент, от който на Лус й се прииска да последва примера на Пен и сама да си затули ушите.
Всичко, само не и басейна, пожела си Лус. Всичко, само не и басейна.
- Басейна - каза Ранди.
Докато вървеше до Пен към момичешката съблекалня, Лус се опитваше да не поглежда назад към Габ, която въртеше около показалеца си с френски маникюр нещо, което изглеждаше като единствения моден бански в купчината. Вместо това се съсредоточи върху сивите каменни стени и старите религиозни символи, с които бяха покрити. Мина покрай изящно издялани дървени кръстове с барелефните им изображения на Страстите Христови. На нивото на очите висеше поредица от избелели триптихи, по които само кръглите ореоли на фигурите все още бяха запазили блясъка си. Лус се наведе напред да огледа по-добре дълъг свитък, написан на латински, затворен в стъклена витрина.
- Вдъхновяващ декор, нали? - попита Пен, като тикна в гърлото си два аспирина с глътка вода от чантата си.
- Какви са всичките тези неща? - попита Лус.
- Древна история. Единствените оцелели реликви от времето, когато на това място още са се провеждали неделни литургии, през дните на Гражданската война.
- Това обяснява защо прилича толкова много на църква -каза Лус, като поспря пред мраморна репродукция на Мике-ланджеловата „Пиета“.
- Както и с всичко друго в тази адска дупка, напълно са оплескали работата, като са го осъвременили. Искам да кажа, кой строи басейн насред стара църква?
- Шегуваш се - каза Лус.
- Де да бях. - Пен завъртя очи. - Всяко лято директорът си върти в миниатюрния мозък да опита да ме натовари със задачата да преобразя това място. Няма да си го признае, но всички тези неща, свързани с Бог, наистина го влудяват - каза тя. -Проблемът е, че дори да имах желание да се захвана енергично с това, няма да имам представа какво да правя с всичките тези боклуци, или дори как за ги разчистя, без да оскърбя, кажи-речи всички и самия Бог.