Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Малцина го спечелват.

Стигнаха до вратата на стаята на Джими и той я отвори.

Вътре седяха трима души.

— Влезте и затворете — каза Пъг.

Джими и Даш влязоха и Даш затвори вратата.

— Не можех да си тръгна преди да поговоря с двама ви — каза Пъг. — Вие сте последните от родословието ми.

За да вдигне настроението, Джими рече:

— Моля те, не поставяй нещата по този начин.

Миранда се засмя.

— А и си имаме роднини в Изтока — подхвърли Даш.

Пъг се засмя.

— Толкова много от дядо ви има у вас двамата. — Погледна Даш. — Ти понякога приличаш на него като момче. — Погледна Джими. — А ти понякога толкова приличаш на Гамина, че все едно виждам нея.

Разпери ръце и Джими и Даш го прегърнаха.

— Няма да се върна повече в Кралството, освен по някоя много по-важна причина от кралските прищевки — каза Пъг. — Но вие сте моята кръв и вие и вашите деца винаги ще бъдете добре дошли на моя остров.

— Имам влияние върху краля — каза Даш. — Наистина ли се налага да скъсаш така?

— Познавах крал Луам като момче в Крудий — отвърна Пъг. — Арута познавах по-добре, но обичах и двамата. Кралят знаеше за мен от баща си.

— Боррик ме познава добре и думите ми може би имат някаква тежест, но това, което Пъг дипломатично избягва, е, че освен ако не се случи някакво ужасно бедствие, Патрик един ден ще бъде крал — каза Накор.

— Избягваме по-късен проблем с големи последствия, като се махаме сега — каза Пъг. — Кралството е в руини. Патрик е принуден от обстоятелствата да се съобрази с исканията ми. Ако този конфликт избухне след години, колко невинни жертви ще паднат?

— И какво ще направи това от него? — каза Миранда. — Поредния тиранин, не по-различен от онези, които току-що отстранихме.

— Но ти се лишаваш от толкова много… — каза Даш.

— Аз съм виждал други светове и съм пътувал през времето, момчето ми. Предстои ми да видя много повече неща. Островното Кралство е само едно от многото места, които са ми скъпи.

— А ако потрябва, ще се върнем — каза Накор.

— Е, ние имаме много работа, и ако искате честното ми мнение, постъпвате правилно — каза Даш.

Пъг се усмихна.

— Благодаря ти за това.

— Не бих казал, че съм съгласен с Даш, но разбирам, че това е изборът ти и ти желая всичко добро — каза Джими и се усмихна на Миранда. — А вас прабаба ли трябва да наричам?

— Не, ако ти е скъп животът — отвърна с усмивка Миранда.

— Много ще мисля за вас — каза Даш.

— Аз също — кимна Джими.

Пъг стана.

— Бъдете живи и здрави. — Протегна ръце на Накор и Миранда и тримата изчезнаха.

Даш седна на леглото на Джими и се облегна на възглавницата му.

— Мисля, че ще спя цяла седмица.

— Тогава го отложи за другата седмица, шерифе — каза Джими. — Страшно много работа ни чака сутринта, бъркотията е адска. — Обърна се и видя, че брат му вече е заспал. За миг помисли дали да не го събуди, но сви рамене, излезе и отиде до съседната врата, за да поспи на леглото на Даш.