Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— А Звезден пристан? — попита Миранда.
— Звезден пристан беше заченат с добри намерения, но аз допуснах твърде много грешки. Мислех, че трябва да дам на учениците повече глас в организацията на Академията и, честно казано, бях под въздействието на Конгрегацията. Оттогава минаха достатъчно години и мисля, че осъзнавам тези грешки. Звезден пристан ще продължава да бъде наша опора. Преди да изградя тамошната общност, често магьосници бяха преследвани от тези, които се бояха от техните дарби. Ловяха „вещици“ и изгаряха до основи жалките им колиби, зазиждаха „вещери“ в пещери, за да умрат от глад и жажда, освен ако не се окажеха достатъчно силни, за да държат хората на разстояние чрез страха, или ако не ги бранеха покровители, които са благородни или богати. Сега поне такива като тях си имат убежище, стига да се постараят да се доберат до Звезден пристан. Ние пък можем да набираме за каузата си хора сред онези, които са се учили известно време в Звезден пристан и са го напуснали в търсене на нещо друго.
— Как да направим така, че да не допускаме същите грешки? — попита Миранда.
— Много са нещата, които вече ще правим различно. Тук аз ще бъда върховната власт. Ще търся вашите мъдри съвети, както и на другите, но по съществените въпроси решението ще взимам аз. Грешах, като в Звезден пристан мислех, че е унизително да взимам еднолични решения, но сега знам, че е обратното. Без единна власт ние се превръщаме в едно свадливо общество и в място, където навикът бързо се превръща в „традиция“. Традицията често се превръща в извинение за репресии, нетолерантност и реакционно мислене.
— Моите Сини ездачи няма да им позволят да се обвържат с традиции.
— Приятелю — каза Пъг, — твоите Сини ездачи ще се превърнат в поредната традиция. И онези, които оцелеят след битката на традиционалистите, които днес се наричат „Ръката на Корш“ и „Боздуганът на Ватоом“, също ще закостенеят. Дори Корш и Ватоом биха се уплашили, ако можеха да видят какво са направили последователите им.
— Може би трябва да се върна там — подхвърли Накор.
— А може би не — отвърна Пъг. — Звезден пристан ще оцелее и ще дойде време, когато ще сме благодарни за това.
Пъг огледа стаята.
— Ние тук се отправяме на дълга битка. През вселената се движат сили, огромни и ужасни сили, които досега само сме зърнали с крайчеца на окото си. Двете големи войни, които понесохме досега, са само първите ходове в една игра на шах.
— Какво правят боговете на наша страна за всичко това? — попита Миранда.
— Помагат — каза Накор.
— Как? — попита Миранда.
— Явно, както и скрито — каза Накор.
— През Войните на хаоса се е променило самото естество на нещата и оттогава боговете действат чрез свои посредници и слуги — каза Пъг. — Ние сме тези, които сме, защото боговете са ни избрали за свои посредници.
— Дори боговете трябва да се учат — каза Накор на Миранда. — Връзката на твоя баща със Сариг не беше особено ефективна, от гледна точка на бога, затова вместо да повтаря грешката си, той е предпочел различна тактика.
— В това, което предприемаме, виждам някакво безсилие — каза тя.
— Може би — подхвърли Накор. — Но видяхме удивителни неща. Възникването на храма на Арч-Индар не е дребно събитие. Столетия наред той ще е една малка и несъществена секта и повечето, които ще се натъкват на нея, няма да смятат, че е равна по значение на отдавна установените култове към Асталон, Дала, Сунг и други по-малки богове, но фактът, че във вселената съществува достатъчно от чистотата на Богинята, за да възпира опитите на Налар да всее хаос на нашия свят, е чудо. Може да няма повече друга подобна проява цели столетия, но ние знаем, че може и да има.
— А ти? — попита Пъг. — Какви са твоите планове?
— Моята работа тук приключи, поне засега — каза Накор.
— Къде ще отидеш? — попита Миранда.
— Ще обикалям… Ще издирвам слуги на Налар и ще ви се обаждам, ако намеря такива. И от време на време ще срещам вероятни кандидати за вашата общност и ще ви ги изпращам. И от време на време ще се връщам, за да ям от вашата храна и да пия от вашето вино, и да видя какво ново и интересно става тук.
— Винаги ще си добре дошъл, Накор.
— На кого служиш все пак, Накор? — попита Миранда.