Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Накор се ухили.
— На себе си. На всички нас. На всичко. — Сви рамене. — Не знам. Може би някой ден ще разбера, но засега съм решил да скитам, да уча нови неща и да помагам, където мога.
— Добре — каза Пъг и посегна да напълни отново бокалите. — Поостани още малко, докато изградя новия си съвет тук, и ми дай възможност да се възползвам от мъдростта ти.
Накор каза:
— Ако го смяташ за мъдрост, значи наистина имаш нужда от съвета ми.
Миранда се засмя.
Заехтяха тръби, забиха барабани и принцът и годеницата му излязоха от тронната зала. След месец и половина относителен мир, откакто Пъг бе приключил войната, Короната бе решила, че вече е време за официалното обявяване на годежа. Патрик току-що бе уведомил двора, че той и Франсин ще заминат в края на месеца за Риланон, за царствения си брак. Благородниците и по-влиятелните граждани в залата отвърнаха с радостни възгласи и зачакаха ред да се пръснат, след като Патрик придружи Франсин извън залата.
Джими приближи до Ерик фон Даркмоор и каза:
— Капитане, исках само да изразя силното си впечатление от онова, което прочетох за действията ви в Ябон.
Ерик сви рамене.
— След онова което направиха Пъг, Накор и другите, не срещнахме сериозна съпротива.
— Но онези усилени маршове все пак трябва да са били убийствени.
— Бяха — каза Ерик. — Вървяхме предимно пеш, защото нямахме коне. Иначе не срещнахме особени проблеми с овладяването на районите, в които влизахме, а след като освободихме затворниците в Илит и Зюн, вече разполагахме с достатъчно хора, които да оставим след себе си като тъмничари. Докато стигнем Ла Мут, ловяхме само бандити, нищо повече. След като генерал Нордан се съгласи да отведе онези, които искаха да си ходят — и неколцина, които не искаха — в Новиндус, а останалите бяха изпратени да служат при Дуко, нещата са сравнително спокойни.
— И все пак бяха три впечатляващи седмици — каза Джими.
— Съжалявам само, че нямахме повече кораби — каза Ерик. — Тая сделка с квеганците — да ни превозват нашествениците през морето… побиват ме тръпки всеки път, щом видя квегански кораб на котва при Рибарско селище.
— Обвинявайте стария си приятел — каза Джими и посочи Ру, който стоеше до жена си и си говореше с някакъв дребен благородник.
— Ру винаги надушва добрата възможност. Жалко, че не мога да разбера как накара квеганците да приемат сделката. С тях обикновено е невъзможно да се разбереш.
Джими сви рамене.
— Вероятно просто е разбрал какво наистина искат и се е съгласил да им го даде. Така става обикновено в бизнеса.
— Бизнеса ще го оставя на Ру. Да бъда капитан на Пурпурните орли ми стига.
— Изненадан съм, че отказахте повишението — каза Джими.
— Доволен съм от поста си. Да си капитан на гвардията е повече церемония, отколкото войниклък.
— Но е само една стъпка до поста мечемайстор на херцог или рицар-маршал тук в Крондор.
Ерик се усмихна.
— Доволен съм. Командвам Пурпурните орли и мисля, че на Кралството му трябва войска, независима от другите благородници. Войната можеше да протече по друг начин, ако имахме кралски гарнизони в Сарт, Илит и Зюн.
— Може би сте прав, но херцозите ще се възпротивят срещу идеята за гарнизони в херцогствата им, които те не контролират.
— Ще обмисля това, щом се върна в Крондор — каза Ерик. — Сега заминавам за Рейвънсбърг при жена си. Не съм я виждал от месеци и се чудя дали още помни как изглеждам.
— Не е лесно да ви забрави, капитане. Малцина мъже са толкова едри като вас — засмя се Джими.
Ерик също се засмя и попита:
— А вие?
— Аз съм кралски слуга. Ще се върна с Патрик в Риланон и Негово величество ще ми каже къде да служа оттук нататък. Подозирам, че много скоро ще ме върнат в Крондор. След като Руфио почина, а Браян не може да ходи след отровата, скоро ще ни трябва нов херцог в Крондор. Херцог Карл оцеля в Ябон, но в тези две херцогства има толкова работа, че цяла орда благородници ще бъде заета поне сто години. Сигурно ще ми дадат някоя титла, и твърде малко ресурси за твърде много работа. Така става обикновено.
Ерик се усмихна и го потупа по рамото.
— Много добре го знам.
Ру и Карли се присъединиха към тях и бяха топло посрещнати от двамата мъже. Ерик каза:
— Когато кешийците минаваха през вашето имение, как избегнахте плена?
Ру се засмя.
— Спяхме в една пристройка, докато възстановявахме къщата. Когато дойде, конницата се насочи към голямата къща, а ние се измъкнахме в леса. Имам една пещеричка наблизо, приготвена за скривалище. Заредих я още щом пристигнах. Твърде много войски за моя вкус обикалят тук в Запада.