Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Пъг се вгледа в статуята. По нея се появяваха други лица — на магьосници, които бе познавал, на други, които никога не беше виждал. След няколко минути Пъг отново видя собствения си лик и каза:

— Да се връщаме в къщата.

Докато вървяха през ливадата, Пъг каза:

— Накор, не видях твоето лице на статуята.

Накор се ухили и сви рамене.

— Аз знам, че няма магия.

Пъг се засмя.

— Това твърдение е на принципа „всичко или нищо“, Накор. Или всичко е магия, или нищо не е магия.

Накор сви рамене.

— Смятам, че и двете твърдения са еднакво вероятни, но от естетическа гледна точка предпочитам възгледа, че няма магия. Само сила и способност тя да бъде прилагана.

— Това граничи с вида дискусии, които обичате да водите на чаша вино, а аз съм много гладна — каза Миранда.

— В кабинета ви чакат храна и вино, господарю Пъг — каза Гатис.

— Ела с нас — покани Пъг слугата си.

Завариха отрупана с храна маса. Миранда си взе едно блюдо и започна да трупа плодове и сирена. Пъг взе една голяма кана с вино и напълни бокалите.

— Гатис — каза той, — ти си пазачът на светилището. Какво ти е мнението за това, което видяхме?

— Както отбеляза господарят Накор: никога вече няма един индивид да действа като пратеник от името на изгубения Бог на магията. Може би силите са се поучили от грешката да зависят прекалено от един индивид. Това показва, че всички, които практикуват чудодейните изкуства, ще помогнат за завръщането на магията.

Накор сви рамене.

— Това означава, че каквато и сила да се стреми да се завърне, Богът на магията е стигнал до заключението, че възлагането на прекалена отговорност на едно лице е рисковано. Макрос, въпреки цялото му могъщество, правеше грешки.

— Съгласен съм. И аз самият направих доста — каза Пъг.

— Е, след като вече не си херцог на Кралството, какви са ти плановете? — попита Миранда.

— Все още ми предстои да преселя хиляди сааурци на Етел Ду-ат. Рано или късно ще трябва да се върна на Шила и да унищожа демоните, ако са останали някои там, после ще трябва да се заловя с посаждането на достатъчно живот на онзи свят, за да могат сааурците да се върнат след няколко столетия. — Усмихна се. — Имаме си и учениците тук. Те трябва да бъдат учени, а и ние да понаучим едно-друго от тях. Открит е проблемът и с намирането и унищожаването на агентите на Налар, там, където биха могли все още да се спотайват. Освен това смятам да се заема и с риболов.

Накор се засмя.

— Риболовът учи на търпение. Затова никога не си се захващал.

— Десетки хиляди загинаха във Войната на разлома и над два пъти повече в последната война, тази Война на студенокръвните. Повтарянето на тези катастрофални събития никога вече не бива да се допуска.

— Как смяташ да го предотвратиш? — попита Миранда.

— Това трябва да го обмисля — отвърна Пъг. — И то е нещо, с което трябва да се заемем всички. Имам няколко идеи, които ще споделя с вас и другите обитатели на този остров. Първото, за което трябва да се погрижим, е да няма манипулации над тези, които служат на наша страна. Такава е тактиката на нашия враг и като човек, който е бил подлаган на такава манипулация от твоя баща, любов моя, намирам продължаването на тази практика за отвратително. Ето защо този остров трябва да се превърне в нашия бастион, а тези, които служат тук, трябва да го правят доброволно и с толкова знание, колкото е безопасно да притежават.