Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Имаме нови правила — заяви Рийзи.
— Правила! — избоботи един едър мъж в ъгъла. — Чии правила?
— Правилата на Шегаджиите! — извика млада жена, току-що влязла през отсрещната врата. Беше със здраво телосложение и невзрачно лице, но всички я знаеха като една от най-умните крадли в гилдията. Казваше се Джени.
— Кой казва, че има Шегаджии, че и правила да им прави? — попита друг.
— Праведника! — извика Рийзи. — Той казва.
— Праведника умря! — възрази един от дъното на голямото помещение. — Това всеки го знае.
Дълбок глас откъм сенките зад Рийзи отвърна:
— Праведника е умирал и преди, и винаги се връща.
— Кой е тоя? — каза мъжът с бичия врат в ъгъла.
— Един, който те познава, Джон Тъпин. Ти водиш биячите.
Мъжът пребледня, като чу, че тъмната фигура знае името му.
Слаб мъж в дъното се провикна:
— Тъпин всеки го знае. Твърде голям е, за да не го забележиш!
Няколко души се засмяха, но други се заоглеждаха разтревожено.
Гласът от сенките каза:
— И теб те знам, Плъх. Ти си най-доброто око при Шегаджиите. Всички ви знам. Знам всеки крадец, джебчия, връткар и бияч, всяко конте и всяка курва, които наричат При Мамчето дом. И вие ме знаете.
— Това е Праведника — прошепна някой.
— Може да твърдиш, че си който искаш — каза Джон Тъпин, — но да твърдиш и да си не е едно. Аз мога да твърдя, че съм проклетият херцог на Крондор, ама това не ме прави херцог, нали?
Гласът откъм сенките каза:
— Днес спипаха бандата в Рибарското.
Изведнъж всички в стаята заговориха. Рийзи вдигна една голяма тояга и удари с нея в стената.
— Млък!
Настъпи тишина и гласът от тъмното каза:
— Утре шерифът ще удари биячите от Стар пристан. Никой не бачка по улиците на Крондор без мое разрешение.
— Ако ония биячи ги ударят утре — каза Тъпин, — ще ти повярвам, че си тоя, който казваш.
— И аз — извика Плъха.
— Предайте — каза гласът. — Кешийските ренегати, дето продават дрога при кервансарая, ще бъдат ударени. Свинята, дето краде деца и ги продава на робския пазар в Дърбин, ще бъде ударена. Всеки, който не прави бизнес с Шегаджиите, ще бъде ударен.
Няколко души в стаята нададоха възгласи.
— Рийзи е Нощния майстор, а Джени е Дневния. Имате проблем — донасяте го на тях.
Нови възгласи, след което Рийзи каза:
— Айде, разкарвайте се всички! И предайте — Праведника се върна!
Крадците се пръснаха и в помещението останаха само трима души.
Даш излезе от сенките.
— Справихте се добре. Кажете на Тъпин и Плъха, че и те се справиха добре.
— Трудно ще е — каза Рийзи. — Ще трябва да счупиш доста глави, докато им го набиеш.
— Имам няколко месеца преди принцът да се върне и да назначи нов шериф — отвърна Даш. — Дотогава нещата ще се подредят.
— Едно не схващам — каза момичето. — Защо се залавяш с тая работа? Ти си син на херцога на Крондор! Никога няма да си толкова богат по кривата пътека, колкото би могъл да си по правата. Ако хванат нас, ще поживеем в затвора или в някоя работна група. Ако хванат теб, ще те обесят за измяна. Защо правиш това?
— Заради едно обещание — отвърна Даш. Джени понечи да зададе нов въпрос, но Даш я прекъсна. — Чака ви много работа, мен също. Трябва да ми намерите някой за в двореца и до Талвин. Трябва да го следите, а това няма да е лесно. Трябва да издирим неговите свръзки и агенти. Той ще е най-опасната заплаха, пред която ще се изправят Шегаджиите.
— Имам подходящото момиче — каза Джени. — Младо, невинно на вид, може да пере и шие, и ще ти клъцне гърлото за един петак.
— Аз имам подходящ човек за в кухнята — каза Рийзи.
— Аз ще ги вкарам — каза Даш. — Хайде, вървете.
Излязоха, а Даш се шмугна навън през задния вход. Изчака и когато се увери, че никой не го е видял как излиза от щаба на крадците, си даде сметка, че животът му никога вече няма да му принадлежи.
Знаеше, че ще натрупа богатство като търговец, ще се ожени за млада и от сой жена, която сигурно щеше да обикне, и да има деца. Външно погледнато, това щеше да е един добър живот. Публично той щеше да стане важен мъж, богат и будещ завист. Но също така знаеше, че ще живее в два свята и че по-голямата част от живота му няма да му принадлежи.
Повече от дълга му към Короната, дълг, вменен му по рождение и без съгласието му от баща и дядо, този дълг към една дрипава банда крадци и улична измет беше много по-обвързващ за него, защото беше дълг, избран от него самия, дълг, избран не заради чест, и той знаеше, че никога, до смъртта си, няма да измени на този дълг.
Даш тръгна през каналите, които щяха да се превърнат в неговия втори дом през остатъка от живота му.