Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Кажи ми къде да намеря бандите в Рибарското и на пристанището.
Рийзи му каза каквото знаеше.
— А сега запомни добре. Нещата в Крондор се променят и ние сме тези, които ще ги променим.
— Ние? — учуди се Рийзи.
— Ти и аз.
— Ако ме пипнат, че бачкам за шерифа, пиши ме умрял — каза Рийзи.
— О, преди да свършим ще съжалиш, че не е било толкова просто. Умник си ти, Рийзи: я колко умен беше, когато се лепна с Талвин и се измъкна от плена.
— Е, надуших шанса и го използвах.
— Да ми кажеш още някой умник или умница, някой, който работи добре с децата?
— На Джени й сече пипето, също на просяците и джебчиите като нея.
— Добре. Искам двамата с Джени да се срещнете с мен при резервоара на северната стена, час след залез, утре. — Пусна ризата му и прибра камата.
— Ами ако просто духна?
— Тогава ще те намеря и ще те убия — каза Даш. — Час след залез. И само двамата.
— Ще я доведа — каза Рийзи и побягна в тъмното.
Даш се огледа да се увери, че не го следят, и тръгна в обратната посока.
Джими стана да си тръгва и Франсин каза:
— Джими, може ли да поговоря с теб?
Джими се усмихна.
— Винаги, Франси.
Тя се приближи.
— Ако градината все още е останала, можем да се поразходим.
— А една обиколка на плаца?
Тя се засмя.
— И това ще свърши работа.
Обърна се към баща си и Патрик и каза:
— Няма да се бавим. — Минаха по дългия коридор до терасата с изглед към плаца. Вечерният въздух беше топъл и ухаеше на цветя.
— Когато се върнем, при първа възможност ще се погрижа да възстановят градината.
— Ще е хубаво — каза Джими.
— Ще се върнеш ли в Крондор за празника на Средилетие? — попита Франси.
— Сигурно не. Ще отплавам до Ролдем да посетя мама. След смъртта на татко тя никога повече няма да се върне в Кралството.
Франсин въздъхна.
— Те така и не се обикнаха, нали?
Джими поклати глава.
— Мисля, че просто си харесваха някои качества. Тя се възхищаваше от дипломатическите умения на татко. Ролдем е страна на изискани нрави. Той беше много добър танцьор, знаеш ли?
— Помня, че го видях на едно празненство в кралския двор. Беше чаровник. Като дете изпитвах влечение към него.
— Беше чудесен баща — каза Джими тъжно. — Той пък харесваше дарбата на майка да организира. Независимо дали имаше един или сто гости на вечеря, тя винаги подготвяше всичко. Той се шегуваше, че от нея щяло да излезе по-добър херцог от него.
— Но така и не се сближиха?
— Не — каза с тъга Джими. — Знам, че майка имаше любовници, макар че винаги е била дискретна в тези неща. За татко не знам. Той като че ли все беше зает със задачите, които му възлагаше дядо. Сигурно е бил твърде зает, за да го интересува.
— Но се грижеше за теб и Даш.
Джими кимна.
— Да. Винаги беше щедър в чувствата си към нас.
Тя сложи ръка на рамото му.
— Не знам какво ще правя, Джими. Патрик ми харесва; тримата винаги сме били приятели. Когато бяхме деца, мислех, че ще омъжа за теб.
Той се усмихна.
— Знам. Мен това отначало ме дразнеше, но после взе да ми става приятно.
Тя се наведе и го целуна — леко, но продължително. После каза:
— Бъди мой скъп приятел. Не знам дали ще стана като майка ти и ще пренебрегна Патрик, или ще посветя живота си в отглеждането на бъдещия крал на Островите. Може да се посветя на градинарство, а ако ще си завъдя любовници, ти ще си първият, но преди всичко ще имам нужда от добри приятели.
Тя помълча и добави:
— Сега всички се опитват да ми станат приятели, защото виждат в мен бъдещата кралица на Островите. Ти и Даш, и още няколко добри приятели в Риланон сте всичко, което имам.
Джими кимна.
— Разбирам, Франси. Винаги ще бъда твой добър приятел.
Тя взе ръката му в шепите си и се притисна до рамото му.
— Благодаря, Джими. Е, да се връщаме при нашия принц.
Джими знаеше, че в момент като този той също щеше да се ожени по държавни съображения. Изрече безмълвна молитва към който бог благоволеше да го чуе дано жената, която съдбата щеше да му отреди, да е като тази, която сега държеше ръката му. И се помоли тя също да се окаже добра приятелка като Франсин.
Две нощи по-късно в При Мамчето нахлуха крадци. Мнозина се заоглеждаха за дупки за стрели, защото всички знаеха, че тук вече не е безопасно. Все пак и отвън останаха няколко наблюдатели, за да държат под око хората на принца.
Рийзи се покачи на една маса и каза:
— Всички ли са тук?
Един от дъното на стаята извика:
— Всички, които са дошли!
Това предизвика лек кикот, но никой не се чувстваше достатъчно спокоен, за да се зарадва на слабия хумор.