Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Патрик показваше всички признаци, че е на път напълно да се възстанови.
Кешийският генерал Ашам ибин Ал-тък отново стоеше пред трона и изглеждаше дори още по-недоволен, отколкото при първото си идване. Срещу него сега имаше кралска армия, с конни подкрепления от порт Викор и от Севера.
Пъг влезе и Патрик каза:
— Ти поиска да сме тук на обед, Пъг. Какво имаш да ни кажеш?
Пъг погледна Патрик и генерала и заговори:
— Тази война приключи. Генерале, вие ще дадете още един ден отдих на войниците си, след което утре призори ще се върнете на юг. Ще се върнете зад първоначалните граници, на юг от Края на сушата. Ще предадете заповедта до всички кешийски части да прекратят атаките срещу Края на сушата и ще предадете следното послание на своя император: ако Кеш отново дойде неканен на север, никой, преминал границата с оръжие, няма да остане жив.
Лицето на генерала посивя като пепел и той затрепери от яд, но кимна. Патрик засия. Усмивката му беше победоносна.
— Само посмей да се забавиш, кешиецо, и моят магьосник ще унищожи вашата армия на място.
Пъг се обърна.
— Твоят магьосник? — Пъг пристъпи към младия принц, качи се по стълбите и застана пред него. — Не съм твоят магьосник, Патрик. Обичах дядо ти и го смятах за един от най-великите мъже, които съм познавал, ценях и обичта на твоя прадядо Боррик, който ми даде името Кондуин, но ти не притежаваш душата ми. Във вселената бушуват сили, които далеч надвишават жалките ви мечти за власт и богатство, те са като прилив пред капка вода. Тъкмо тези сили занимават вниманието ми. Просто отказвам да седя повече безгрижно и да гледам как избиват невинни жени и деца и как храбри мъже загиват, защото владетелите им са толкова глупави, че не виждат изобилието, което имат.
Пъг отново се обърна към генерала.
— Можете също да предадете на своя император, че всеки кралски войник, който тръгне на юг неканен, всеки мъж, който премине с оръжие границата, ще бъде унищожен.
— Какво? — Патрик се изправи. — Смееш да заплашваш Кралството?
— Не отправям заплахи — каза Пъг. — Казвам ти, че няма да ти се позволи да предприемеш каквото и да било отмъщение срещу Кеш. Двамата ще се върнете в полагащите ви се граници и ще се държите като цивилизовани съседи.
— Ти си херцог на Кралството, осиновен член на кралската фамилия и заклет васал на Короната! Ако аз ти кажа да унищожиш армията извън портата, трябва да го направиш!
Гневът на Пъг кипна и той изгледа в очите по-високия от него млад мъж.
— Няма да го направя. Цялата власт, която притежаваш, не може да ме принуди да постъпя срещу волята си. Ако искаш смъртта на онези кешийци извън стените, вземи меч, излез и се опитай да ги избиеш.
Патрик избухна.
— Ти си предател!
Пъг сложи ръка на гърдите му и го бутна обратно в трона. Стражите из цялата зала стиснаха дръжките на мечовете си, за да защитят принца. Миранда пристъпи напред с вдигната ръка и каза:
— Спрете!
Накор застана до нея и вдигна тоягата си.
— Момчето си е добре.
Пъг се наведе над Патрик и носовете им почти се допряха.
— Ти, който не си вадил меч в битка, по-сериозна от гоненето на няколко таласъмчета из Севера, наричаш мен „предател“? Аз спасих твоето кралство, глупак такъв. И не го спасих за тебе, както не спасих империята за… — посочи генерала с палец през рамо — господаря на оня. Направих го заради безчетните души, които щяха да бъдат изгубени, ако не се намесех.
Изгледа Патрик, после генерала и каза:
— Предай на своя баща, а ти — на своя господар, че Звезден пристан е свободен. Всеки опит на Кралството или на Велики Кеш да наложат своята власт над тази свободна територия ще доведе до моята намеса. — Пъг се обърна и слезе от тронния подиум. — Не ме интересува кой седи на бащиния ти трон, Патрик. Събирате си късчетата счупена корона и си възстановявате държавата. И не ме интересуват вашите титли и рангове. Приключих с вашето Кралство. — Протегна ръце и Миранда и Накор приближиха и застанаха от двете му страни. — Отхвърлям титлата си херцог на Кралството. Отменям клетвата си като поданик на Короната. Имам по-големи грижи от вашите суети и държавни дела. Тук съм, за да защитавам този свят, а не някаква част от него.
— И да се знае, че Пъг от Крудий вече не съществува — продължи той — От днес съм само Черният чародей. Моят остров повече не е гостоприемен за неканените. Всеки, който доплава близо до него, е застрашен и всеки, чийто ботуш стъпи на него без мое разрешение, е унищожен!
После, с оглушителен гръм и гъст облак черен дим, той изчезна с двамата си спътници.