Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Джими го изгледа слисано.
— А всичко, което направихме досега? А дядо и татко? Тяхната смърт нищо ли не значи за теб?
Даш се ядоса.
— Не хвърляй тяхната смърт в лицето ми, Джими. Те умряха заради онова, в което вярваха, и моят избор с нищо не омаловажава тяхната саможертва. Просто ми омръзна да живея според тяхната представа какво трябва да съм. Кой да съм.
— Защо не дойдеш в Риланон с мен? Ще накарам Патрик да назначи друг шериф на мястото ти. Ще отидем на сватбата, после ще вземем някой кораб и ще отидем до Ролдем на гости на мама. Седмица-две с нея и отново ще ти се доще да се занимаваш с престъпници.
Даш се засмя.
— Не се съмнявам. Не, ти иди. Целуни майка, леля Магда и останалите от мен. Кажи на майка, че ще я навестя някой ден; знам, че тя никога повече няма да стъпи в Кралството.
— Би могла, ако ме короноват — каза Джими.
— Тогава може би — съгласи се Даш и двамата се засмяха.
Джими прегърна през рамо по-младия си брат.
— Ще се оправиш ли?
— Рано или късно — каза Даш. — В момента просто ми се ще да започна собствен живот. Искам да използвам ума си за нещо друго освен за убиване на хора.
Джими си спомни безумния щурм срещу кешийския тил, битката преди появата на Пъг, и каза:
— Не виждам нищо лошо в това. Просто…
— Какво?
— Просто сме синове на баща си.
— Знам. Не е лесно, но след като веднъж го реших, разбрах, че това е правилното. Имаме задължения едни към други, които са по-важни от дълга ни към знаме или крал. Ти можеш ли да кажеш честно, че можеш да работиш безусловно за Патрик?
— Никога няма да работя за човека Патрик — отвърна Джими. — Аз работя за Короната.
— И тъкмо в това, скъпи ми братко, е разликата между нас. Аз видях как обикновени мъже и жени загиват, за да защитят този град — и какво получиха в награда?
— Те трябва да пазят свободата си! — възрази Джими. — Знаеш какво щеше да донесе кешийската власт на Крондор: робство, продажба на деца по вертепи.
— Ние толкова ли сме благородни?
— Да. Имаме си проблеми, но имаме справедливи закони.
— Аз прилагах тези закони известно време, Джими. Не съм убеден, че изпращането на едно десетгодишно дете на трудова повинност за това, че е откраднало храна, е справедливо.
— Това е само един краен случай — каза Джими.
— Де да беше така.
— Трябва да вървя — каза Джими. — Поканиха ни на вечеря с Франсин и Патрик. Ти ще дойдеш ли?
— Не — отвърна Даш. — Ще изпратя бележка с извиненията си. Имам да свърша доста работа до заранта, щом ще предавам поста си.
— Да беше изчакал поне докато Патрик се върне от Риланон — каза Джими. — Може би дотогава ще си промениш намерението. Не е късно, знаеш ли.
Даш помълча малко, после каза:
— Ако го направя, това ще ми осигури повече време да си подредя нещата. Добре, ще изчакам, докато принцът и принцесата се върнат от Риланон, и тогава ще се откажа от титлите и поста.
Джими се ухили.
— Ще те разубедя.
— Все пак няма да дойда на вечеря. Ще се видим сутринта, преди да тръгнеш.
Прегърнаха се и Даш напусна голямата зала и пое през главния вход и през двора, към затвора.
В най-тъмните часове на нощта, преди небето на изток да започне да изсветлява, един самотен човек се притаи в сенките до пристанището. Озърташе се постоянно, сякаш се боеше да не би да го следят, а накрая се шмугна в един вход и изчака да види дали има някой зад него.
Мина дълго време преди да пристъпи през открехнатата врата и веднага някой опря кама в гърлото му.
— Отиваме ли някъде, Рийзи?
Очите на крадеца се опулиха.
— Шерифе! Не съм бил на врътката, честно. Просто се връщах в дупката си да поспя.
— Трябва ми информация и ти ще ми я дадеш — каза Даш.
— Готово. К’вото поискаш.
— Кой е новият Дневен майстор, след като умря Трина?
— Ако ти кажа, отиде ми животът — каза Рийзи.
— Ако не ми кажеш, отиде ти животът. Нямам намерение да те влача в затвора за някакъв тъп съд и бесилка. Ще ти клъцна гърлото още тук.
— Все едно — каза Рийзи. — Никой не е. Почти не останаха Шегаджии, откакто Праведника и Трина умряха.
— А Нощният кой е?
— Той умря през войната. Вече нямаме водачи. Даже в При Мамчето вече не е безопасно. Някой гласи нова банда при Рибарското, щото е фрашкано със стока от неразтоварените кораби. Има и няколко типове, мотаят се около пристанището. Времената не са каквито бяха, Даш.