Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Опитваме се да решим този проблем, Ру — каза Ерик. Карли прикри усмивката си с шепа.
— Не виждам брат ти, Джими — каза Ру.
— Има си работа. След като всички тръгват за сватбата, него го оставиха да ръководи нещата тук.
— Сигурна съм, че е ядосан, че ще я пропусне — каза Карли.
Джими се усмихна.
— Вероятно не чак толкова, тъй като работата му е страшно много — да възстанови целия град.
— Знам — каза Ру. — Някой се е вмъкнал в мазето на „Барет“ и е обрал всичката храна и кафе! Сега как да отворя кафене без кафе?
— Ами ще трябва да купиш — каза Ерик и го стисна закачливо за рамото. — Винаги си намирал начин да се оправиш, приятелю.
Ру се усмихна.
— Ще трябва да поработя малко по-здраво, след като дядото на Джими вече го няма, но пък ще задържам скътаните пари, вместо да плащам данъци.
— Мога да поговоря с принца за това, ако искаш — каза Джими.
Ру вдигна ръце.
— Не, няма нужда. Аз сам ще избера кога да повдигна въпроса за дълга на Короната към компания „Горчиво море“. Първо да подредим Запада, пък тогава ще почнем пак дългата стара свада.
— А, ето го и брат ти, Джими — каза Карли. — С кого говори? — Джими се обърна и видя, че Даш влиза в залата, потънал в разговор с някакъв мъж.
— Дворцов служител. Казва се Талвин. Все още не ми е много ясно какво точно прави за Патрик, но често съм го виждал, особено напоследък. Дадоха му замъка Рийви, понеже всички останали заминават за Риланон. Сигурен съм, че двамата с Даш имат много неща за обсъждане.
— Не може и така, и така, Даш — каза Талвин. — Или изпълняваш дълга си, или не.
Даш погледна началника на кралското разузнаване и отвърна:
— Виж, бездруго ще сме като залепени един за друг повече от месец, докато свърши сватбата, така че защо не се съгласиш да работим заедно? Ти ще се грижиш за делата на принципата и за самия замък, а аз ще се грижа за града.
— Защото си неблагонадежден — каза Талвин.
Лицето на Даш се изчерви от гняв.
— Какво искаш да кажеш?
— Миналата седмица два пъти си уредил дребни престъпници да бъдат освободени без съд.
— Те бяха гладни хора! — възрази Даш, толкова високо, че неколцина от задържалите се из залата благородници се обърнаха и го погледнаха. Даш сниши глас. — Достатъчно проблеми си имаме с досегашните затворници. Няма да хвърля дете, откраднало парче хляб, в килия с убийци. — После се засмя. — И проклет да съм, ако го хвърля при онези проклети джиканджийски канибали, които наследихме от Фадавах.
Талвин се засмя.
— Добре, ще призная, че в решенията ти има нещо смислено. Но след като боевете спряха, забелязах, че в Крондор се връща уличната престъпност и че ти не си толкова бдителен, колкото преди.
— Уморен съм — каза Даш. После добави: — Да, точно това е. — Усмихна се. — Току-що ми помогна да разбера нещо важно. Благодаря.
— За какво?
— За това, че ме подсети за нещо, което пренебрегвам от седмици. — Потупа Талвин по рамото. — Утре ще имаш оставката ми на бюрото си.
— Какво?
— Не искам повече да бъда шериф на Крондор — каза Даш. — Намери някой друг да ти върши тази работа, Талвин.
Обърна се, отиде при брат си, Ерик, Ру и Карли и каза:
— Ру, търся работа.
— Какво? — Джими го изгледа невярващо.
— Подадох си оставката като шериф.
— Защо? — настоя Джими.
— Ще говорим за това по-късно — отговори Даш и отново се обърна към Ру.
— Би ли могъл да ми помогнеш?
— За надарен човек като теб, разбира се — каза Ру. — Но когато те наех последния път, накрая ми струваше доста пари.
Даш се ухили.
— Е, тогава всъщност работех за дядо. Този път ще работя за себе си.
— Тоест?
— Мисля, че бих предпочел да потърся собствената си съдба, вместо да продавам благородството си и труда си на Короната. Мисля, че с компания „Горчиво море“ мога да си намеря позиция, от която един ден да мога да започна личен бизнес.
— Разбира се, че можем да поговорим за това — каза Ру. — Ела утре в кафенето на Барет и ще го обсъдим. — Хвана Карли за ръката. — Сега, ако ни извините, трябва вече да се прибираме.
Тръгнаха си и Ерик обеща да се отбие на път за Рейвънсбърг. Обърна се към Даш и го попита:
— Сигурен ли си за оставката? Кралят може да настои да останеш.
— Не и ако се откажа от титлите си — каза Даш.
— Е добре, ще ви оставя двамата да го обсъдите насаме. Тръгвам за Рейвънсбърг да видя жена си и семейството.
Джими хвана брат си под мишницата и го отведе до един прозорец, по-далече от останалите след съвета благородници.
— Ти луд ли си? Да се откажеш от наследствените си титли?
— Може да съм луд, но съм сериозен. Утре сутринта оставката ми ще бъде на бюрото на Талвин, за да я предаде на Патрик. Освен ако кралят не отмени Великата свобода, никой не може да бъде принуден да задържи титлата си пряко волята му. На мен титли не ми трябват. Мога да разчитам на собствения си ум.