![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Ти и Аника може да проверите какво пише в гражданския регистър за Матс Сверин. Тайни бракове и разводи, деца, притежава ли имоти, осъждан ли е, каквото се сетите.
– Добре, ще се заемем – каза Аника, поглеждайки към Мартин.
– А Йоста... – Патрик се замисли – Обади се на Турбьорн и провери дали можем да огледаме апартамента на Сверин. И го пришпори малко за техническия анализ. Не разполагаме с почти нищо, така че се нуждаем от резултатите възможно най-скоро.
– Окей – каза Йоста без особен ентусиазъм.
– Бертил? Ще браниш ли крепостта?
– Разбира се – каза Мелберг и се изпъчи. – Готов съм за нападението на журналистите.
– Хубаво. Значи, утре продължаваме с нови сили.
Патрик се изправи, като с това даде сигнал, че срещата е приключила. Чувстваше се безкрайно уморен.
Ани се стресна. Нещо я събуди. Беше задрямала на дивана и сънуваше Мате. Все още усещаше топлината на тялото му вътре в себе си, чуваше гласа му, който бе така познат, така успокояващ. Но той, изглежда, не чувстваше същото и тя го разбираше. Мате обичаше момичето, което тя бе преди години. Сегашната Ани го бе разочаровала.
Вече не трепереше и крайниците не я боляха. Но все още изпитваше безпокойство. Ръцете и краката я сърбяха и тя не спираше да обикаля из къщата, а Сам я гледаше ококорен.
Само да можеше да обясни на Мате какво се бе случило. Беше му разказала една част, докато седяха в кухнята. Довери му това, което успя да изрече на глас. Но не можа да му каже за най-лошото унижение. За нещата, които бе принудена да прави и които я бяха променили из основи.
Вече не беше същият човек, знаеше го. Мате също го бе усетил, бе видял колко съсипана и изгнила е отвътре.
Ани се надигна. Беше й трудно да диша. Сви колене и обви краката си с ръце. В къщата беше тихо, но изведнъж нещо тупна на пода. Беше топка, топката на Сам. Търкаляше се бавно към Ани и тя се загледа в нея. Сам не се докосваше до играчките си, откакто пристигнаха на острова. Може би бе дошъл на себе си и отново си играеше? Сърцето й удари няколко пъти, изпълнено с надежда, преди да осъзнае, че това е невъзможно. Стаята на Сам беше вдясно от нея, а топката бе дошла откъм кухнята вляво.
Ани бавно се изправи и тръгна натам. За миг се изплаши от сенките, които се движеха по стените и тавана, но страхът й изчезна също толкова бързо, колкото се бе появил. Вместо това я обзе спокойствие. Никой тук не искаше да я нарани. Усещаше го ясно, без да може да обясни как или защо.
Откъм едно от мрачните ъгълчета на кухнята се чу смях. Ани погледна натам и мерна нещо. Момче. Но преди да успее да го види по-добре, момчето отново се раздвижи и се затича към входната врата. Без да се замисли, тя тръгна след него. Отвори вратата и бе посрещната от силен порив на вятъра, но знаеше, че момчето иска тя да го последва.
То тичаше към фара. От време на време се обръщаше, сякаш за да се увери, че тя е зад него. Вятърът рошеше косата му. Същият вятър, който почти й изкарваше въздуха, щом тръгне срещу него.
Вратата на фара беше тежка, но момчето бе минало оттам и Ани трябваше да я отвори и да влезе вътре. Втурна се нагоре по стръмните стълби. Чуваше момчето да се движи там горе, чуваше го да се смее.
Но когато се изкачи, кръглата стая беше празна. Което и да бе това дете, то отново бе изчезнало.
– Как върви работата?
Седяха на дивана и Ерика се притисна към Патрик. Той се бе прибрал навреме за вечеря, а преди малко сложиха децата да спят. Прозявайки се, Ерика протегна крака и ги качи на масичката пред дивана.
– Изморена ли си? – попита Патрик и я погали по ръката, без да откъсва поглед от телевизора.
– Страшно.
– Върви да си легнеш, скъпа – каза той разсеяно и я целуна по бузата.
– Трябва, но не искам – отвърна Ерика и го погледна. – Имам нужда от малко време за възрастни с теб и новинарската емисия, в противовес на всички наакани пелени, изцапани пуловери и бебешки приказки.
Патрик се обърна към нея.
– Всичко наред ли е?
– Да – каза тя. – Съвсем не е като с Мая. Но понякога и хубавото може да ми дойде в повече.
– След лятото аз ще поема щафетата, за да имаш време да пишеш.
– Да, знам. Освен това ни предстои цяла лятна почивка. Всичко е наред, просто имах натоварен ден. А и случилото се с Мате е ужасно. Всъщност не го познавах добре, но все пак дълго време бяхме съученици. Както в горните класове на основното училище10, така и в гимназията.
10 Задължителното основно образование в Швеция продължава девет години, като в миналото е било разделено на три етапа от по три години. Ерика е била съученичка на Матс от 7-и до 9-и клас в основното училище и после още три години в гимназията. – Б. пр.