Маската на смъртта [bg]

— Само да е по-силно.

— Сокът от трънкосливка гъмжи от минерали, а с няколко капки сок от ряпа се получава силна доза витамини и магнезий.

— Имах предвид по-силен алкохол.

— Господи! — вдигна ръце тя. — Сега разбирам защо аурата ви е така нестабилна. Но не се тревожете, никога не е късно. — Подаде му груба керамична чаша с избраната от нея напитка. — Преди няколко месеца се занимавах с друг алкохолик. Едва се държеше на краката си, когато пристигна. Приложих му сеанси с махало, работих върху него с виолетовите лъчи на Артур, промихме и изчистихме чакрите и го научих да посреща слънцето. И знаете ли къде е той сега?

Гай с тъга си помисли за джобната си бутилчица с уиски, останала в колата. Докато следваше домакинята към мястото му на масата, отпи от напитката. Вкусът не се оказа чак толкова отвратителен, колкото бе видът на течността. С радост забеляза празния стол до Силви и се запъти натам, но Мей умело го насочи встрани от тази част на масата и му посочи съвсем друго място. Понечи да възрази, обаче жената поясни:

— Винаги сядаме на едни и същи места. Това си е наш обичай и вид дисциплина. За вас е отредено място за посетител.

Гай я огледа с известно неодобрение. Дръпната назад брадичка, дълга посивяла коса, хваната на тила с голяма панделка, от очите й бликаше искреност. Фланелката й с надпис „Универсалният разум: твоят единствен избор“ бе издута от доста едри гърди, които стигаха почти до кръста, защото тя очевидно не носеше сутиен. Мъжът от другата му страна, облечен със странна риза, му подаде блюдо, наподобяващо кравешки тор.

— Ечемичена питка? — попита човекът.

— Защо не — Гай се усмихна пресилено и сложи в чинията си две парчета. Едва сега огледа храната, оставена по средата на масата. Гледката беше потискаща. В груби керамични съдове — малки и по-големи — бяха насипани странни на вид ястия; имаше и подобни на краставици франзели, посипани със ситни черно-кафяви зрънца. От една чиния, пълна с нещо като лепило, право нагоре стърчеше метална лъжица. Сякаш изпаднала в шок.

Гай мрачно си помисли за изисканото и вкусно меню, което биха му сервирали в хотела: пържена херинга върху канапе от продълговат ориз с гъби и пресни картофи, последвана от поне два вкусни десерта, Фурно положително вече забива нож в сочната си пържола. „Какво не правя за своята обич“, помисли си мъжът и погледна към дъщеря си с тайната надежда да го удостоят с усмивка.

Силви, в ябълковозелено сари на розови цветчета и с по детски сериозно лице, обрамчено от черната коса, удивително му приличаше на ученичка, облечена в костюм за училищна пиеса. Не допускаше, че тя вярва в тази псевдорелигиозна постановка. Седеше до младеж с дълга тъмна коса, който се обръщаше към нея с нежност и внимание. Вероятно това е „чудесният човек“, заради когото тя напусна Лондон. Направи му впечатление фалшивата усмивка на младия мъж. Очевидно е зестрогонец. Горкото му дете — заобиколено е с отвратителни хищници. Гай сякаш не си даваше сметка за парадокса, в който се бе озовала тя — отхвърля баща, който я обича заради самата нея, а предпочита хора, които я търсят заради парите й.