Среднощният диамант [bg]

— Мира? Ще отидеш ли да събереш другите? Би трябвало вече да са тук. — Имахме половин час до вечеря, но тя се отнасяше към това като към кралски банкет.

Почуках на вратите на няколко каюти и предадох съобщението й. Все още не знаех къде са Силвия и Розамънд, което означаваше, че вероятно са изгубили представа за времето и са се заплеснали на горната палуба. Отправих се към края на нашия коридор и когато завих към стъпалата, които водеха нагоре, едва не се блъснах в Грант, който идваше от своята част на кораба. Замръзнах за миг, изненадана изобщо да го видя тук, и при това — издокаран. Носеше елегантните дрехи, с които беше облечен при потеглянето ни, с ленената риза и велурената жилетка, но те бяха допълнително разкрасени с дълга официална вечерна дреха и широка черна вратовръзка.

— Вие ли сте един от по-порядъчните пасажери? — изтърсих.

— Какво? — Той изглеждаше също толкова нервен.

— Госпожица Брадли каза, че тази вечер канела само, ъъ, елитните пасажери. Не очаквах да ви видя.

Върху лицето му се появи типичното му иронично изражение, когато се облегна на стълбата:

— Сигурно е била отчаяна и е запълнила тези места с каквито там непрокопсаници е успяла да намери.

Скръстих ръце на гърдите си и веднага почувствах как роклята се смъква отново. Позата на Грант не се промени, но очите му проследиха движението на плата, което разголи горната част на рамото ми. Не се изненадах, че го забеляза: той забелязваше всичко. Но ми се стори, че го оглеждаше по-внимателно, отколкото се налагаше. И със сигурност не беше нужно да оглежда останалата част от украсеното с дантела деколте на роклята, обточваща гърдите ми — но въпреки това го направи. Оставих непокорния ръкав, където си беше, и пристъпих по-близо.

Дори мъж с блестящ ум оглупява при вида на красиво момиче.

— Наистина ще ви помислят за непрокопсаник, ако не се спретнете — сгълчах го. Той почти подскочи, когато повдигнах яката му и започнах да връзвам отново вратовръзката. Ако не се броеше схватката ни в каютата, не се бяхме докосвали никога преди. — Целият смисъл на отиването в Осфро не беше ли, за да се „поизлъскате“? Би трябвало да знаете как да правите това.

— Наистина умея да го правя. Просто не обичам да хабя време с подробностите.

— Отделили сте време за маскировката си като жител на Флатландс.

— Онова е различно. Задачата беше по-рискована. Но заможен собственик на магазин? Няколко гънки няма да възбудят ничие подозрение.

Свърших с вратовръзката и я пъхнах под жилетката, като се постарах пръстите ми леко да одраскат и кожата на врата му.

— Няколко? — Оставих ръцете си да се спуснат бавно надолу по гърдите му, докато приглаждах мекия плат. — По-добре да шлифовате умението си да броите, преди да пристигнем. Струва ми се необходимо умение за шпионин, който уж трябва да събира информация.