Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Какво те кара да мислиш, че вече нямам цели пълчища приятели? И просто защото умея да го правя, не означава, че го смятам за естествено. Умея да нося костюм, а това също не ми харесва. — Подръпна яката си.
— Има обикновено носене и носене, при което той стои като втора кожа. А вашият не ви е по мярка. С малко прекрояване могат да се направят истински чудеса. В онова писмо не пишеше ли, че службата на вашия ментор се намира в шивашко ателие? Може би можете да получите отстъпка в цената, когато пристигнем. Грант поклати раздразнено глава.
— Поздравления за удивителната ти памет. Сега ми кажи как си послужи с нея да научиш нещо.
Това се беше превърнало в наша игра. Всеки ден се опитвах да открия нещо ново за някого от пасажерите или чрез директно подслушване, или като ги въвличах в разговор. Невинаги беше лесно. Можех да намеря повод да говоря с момичетата от другото имение, но се смяташе за неблагоприлично да подхвана разговор с някой моряк или дори непознат пасажер от мъжки пол. Бях започнала да се наслаждавам на тези тестове. Аделейд вече рядко искаше да излиза на горната палуба, а общуването с Грант — вбесяващ или не — беше приятно развлечение.
— Днес говорих с господин Кент и господин Робъртсън. Господин Кент е търговец на хартия. В Адория е от доста време. — Опитах се да се придържам към фактите и да изключа всякаква лична преценка, която не се основаваше на убедителни доказателства. — Господин Робъртсън никога не е бил там. Отнася се твърде пренебрежително към всеки, който не е от осфридиански произход. Икори и лорандийци. Баланкуанци. И към мен, като стана въпрос.
Грант мълчеше, загледан в хоризонта.
— Господин Робъртсън още няма установен бизнес в Адория, но е сигурен, че ще натрупа състояние там — продължих. — Господин Кент се справя добре, но някои от керваните му били нападнати от пирати, затова търси да наеме допълнителна охрана. Подхванах разговор с тях, като „случайно“ изпуснах гривната си наблизо и обявих, че закопчалката е счупена. Казах им, че е била на баба ми и че сме били дребни аристократи, преди революцията да ни прогони. Господин Кент ми я върна и ми даде името на един бижутер в Кейп Триумф. О. И освен това ми предложи отстъпка за хартията.
Когато млъкнах, Грант се обърна обратно към мен:
— Това ли е всичко?
— Това е много.
— Хартия с отстъпка и някакъв бижутер? Кажи ми как може това да е от полза. — Познавах тона в гласа му. Това също беше тест.
— Един бижутер сигурно има връзки със заможни граждани. Да влезеш някъде с препоръка, буди по-малко подозрения, отколкото да дойдеш от улицата и да тършуваш за информация. А ако някога се наложи отново да говоря с господин Кент, има лесни начини да започна разговора. Мога да кажа, че съм забравила името на бижутера. Или пък мога да дойда да купя хартията.
— Това може и да е вярно. — Изречено от Грант, това беше висша похвала. — Но ако беше наистина чаровна, щеше да получиш хартията безплатно. Не си флиртувала.
— Откъде знаете?
— Защото никога не флиртуваш. Умееш ли?
— Вие също никога не флиртувате.
— Не ми се налага.
— Може би щяхте да вербувате Аделейд, ако бяхте флиртували с нея, вместо да влагате цялата си скована вежливост.
Той изсумтя развеселено:
— Съмнявам се. Твърде много се е съсредоточила върху по-голям трофей, та да ме остави аз да й завъртя главата.
— Може би просто не ви бива в това? — Той ме обсипваше с толкова критики, че беше приятно да го жегна в отговор.
— Лъжата ти, че принадлежиш към дребната аристокрация, си я бива. Повечето осфридианци възприемат сирминиканците като бедните бежанци, които виждат по улиците. Но Сирминика има забележително минало — по-забележително от това на Осфрид всъщност. Вие сте потомци на Рува, цивилизацията, донесла мир и култура на Евария. Напомняй за това на хората, които си набелязала, за да извлечеш от тях информация. И на истинските си кандидати.
— Избягвате въпроса ми.
— Защото не задаваш правилния. Защо Кент наема охрана? Важно е.
Шикалкавенето му ме дразнеше, но след миг разбрах накъде бие:
— Защото пиратите нападат керваните му… това е странно, нали? Керваните му пътуват по суша… така че защо би споменавал пирати?
— Точно. Трябва да разбереш как стоят тези неща в Кейп Триумф. Пиратите са били един от ранните проблеми във всички адорийски колонии. Повечето военни, изпратени там, са използвани за кампании по суша срещу икорите. Океанът е бил оставен открит. А щом търговията между колониите и Осфрид наистина започнала да процъфтява, всички тези кораби, претъпкани със съкровища, просто чакали някой предприемчив човек да ги отмъкне. А такива мъже винаги има.