![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Защита? Едва ли. Лимоновият сок е трик за начинаещи. Но Аспън не е знаел какви реагенти използва Сайлъс напоследък.
Не знаех какво е „реагент“, така че изтъкнах онова, което все пак знаех.
— Баща ми използваше шифри и кодове, и маски, и…
— Да, да, схващам. Онова, което не схващам, е защо е правел всичко това, ако не е бил шпионин.
Грант ме погледна очаквателно и осъзнах, че това беше последната пречка между мен и работата. Никой в този мой нов живот освен Седрик не знаеше за миналото на баща ми. Как щеше Грант да приеме това знание? Да ме отхвърли? Да го сподели с други? Може и да не бях аланзанка, но никой нямаше да повярва. От друга страна, интуицията ми подсказваше, че ако излъжех Грант, той щеше да разбере.
— Баща ми беше нещо като кръстоносец. Беше известен с това, че измъкваше тайно аланзанци от Сирминика. Преди войната… ами, кралят и църквата им причиняваха ужасни неща. Баща ми не можеше да стои настрана и да позволи това да се случва, макар и да не споделяхме вярата им. Използваше всички ресурси, с които разполагаше, за да им помага — в това число и семейството си.
— Къде е сега?
— Мъртъв.
Изражението на Грант не се промени.
— Добре, Мирабел — каза той най-накрая. — Ще се включа в този план, какъвто съм глупак. Какво има за губене? Ако не се броят всички колониални владения в Осфрид. И бъдещето ми. Но не се измъчвай по този повод.
— Знаете ли, с това ваше поведение е малко трудно хората да ви харесват.
— Не е нужно да ме харесваш, Мирабел. Просто трябва да работиш с мен.
— Повечето хора ме наричат Мира.
— А аз ще те наричам Мирабел. Сега изчезвай оттук, преди някой да те открие. Имам си достатъчно тревоги и без двамата Торн да ме погнат. — Започна да връща на мястото му съдържанието на куфара.
— Все още не. Не сме говорили за пари. Казахте, че на информаторите се плаща.
— Няма да получиш двеста. Ще ти дам… двайсет.
— Петдесет.
— Трийсет.
— Петдесет.
Той вдигна раздразнено длани:
— Не се преговаря така. Предполага се да отстъпиш на четирийсет, а после ще се споразумеем за трийсет и пет.
— Петдесет — повторих.
— Малко не ти достига от цената на договора ти, знаеш. Оставих го да си мисли, че основната ми цел е да изплатя цената на договора си с Бляскавия двор.
— Ще измисля как да се сдобия с другите сто и четирийсет.
— Ще ти се наложи да се тревожиш за сто и шейсет. Защото не мога да кача над четирийсет. Вече пилея пари, които не са мои, за да ги раздавам.
Преглътнах един протест и вместо това попитах:
— Бихте ли могли да използвате ресурсите си — ресурсите на агенцията — за да откриете един слуга, който е дошъл в Кейп Триумф миналата година?
Той скръсти ръце и се облегна на койката:
— Ах. Имаш предвид някой друг евентуален съпруг?
— Нищо подобно. Той е… семеен приятел. — Дори от другата страна на морето не можех да разкрия самоличността на Лонзо. — Знам с коя компания е подписал, но не знам кой е купил правото върху него или къде са отишли. Само знам, че е някъде във външните колонии.
— Не.
— Не го обмисляхте много дълго.
— Не ми се налага. Дори и да убедя Сайлъс да се съгласи да използва връзките ни, почти невъзможно е да проследим слуга, чието наемане е слабо документирано. А имам твърде много други дела за вършене, за да си пилея времето с това.
— Но…
— Не, Мирабел.
Не позволих на разочарованието да се изпише върху лицето ми.
— Щом не можете да помогнете с това, няма да отстъпя от искането за петдесет.
— Хайде, стига де!
— Петдесет — иначе няма сделка. Ще съжалявате, ако ме изгубите.
— Имам предчувствие, че независимо от всичко ще съжалявам за това. — Грант ми подаде ръка. — Петдесет: разбрахме се.
8
Вече никога не гледах на Грант по същия начин.
Или поне вече никога не възприемах публичния му образ по същия начин. Докато пътуването ни продължаваше, постоянно се чувствах, сякаш бях на театър. Винаги, когато се натъкнех на него в компанията на други хора, той се държеше като образец на благоприличието. Не можех да приема това поведение сериозно, не и когато бях видяла истинската му природа: рязка, саркастична и пряма. Изглеждаше същият, но все едно беше надянал поредната маскировка.
— Умеете да бъдете мил — казах му един ден, докато стояхме до парапета на горната палуба, няколко седмици след началото на плаването. — Умеете да се държите благовъзпитано. Защо просто не го правите през цялото време? Ще си създадете повече приятелства.