Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Казахте, че това е бил ранен проблем. Не се ли случва все още?
— Разбира се. Но сега кралският флот има по-голямо присъствие. Патрулират по крайбрежията. Много търговски кораби се въоръжават или наемат ескорти. Плячката за пиратите намаля, затова някои от тях се прехвърлиха да действат по суша.
— Няма ли тогава да ги наричат разбойници? — попитах. — Крадци? Бандити?
— Човек би си помислил така. Но те все още обявяват пиратството за част от самоличността си. А има и още нещо. Някои от тях са се превърнали в местни знаменитости. Носят маски и възприемат цветиста външност. Всички знаят имената им и разказват истории за храбростта и находчивостта им.
— Кражбата е храбро и находчиво действие? Той завъртя очи:
— Такова е по времето, когато тези истории се разпространяват. Извършват повечето си набези срещу коренни жители на Осфрид — охранените и богатите. Един обикновен работещ жител на колониите няма да се разстрои особено от това. Жителите на колониите всъщност не гледат на подобни хора като на „истински“ хора, а на всички им се нрави по някое и друго оспорване на властта от време на време. От там нататък всичко, което е нужно, е тези така наречени пирати да подхвърлят няколко монети на някого — на някой болен старец, на някое гладно хлапе — и изведнъж се превръщат в герои. Никой няма да ги предаде.
— Но техните жертви са истински хора. Само погледнете господин Кент — казах възмутено. — Той е съвсем реален.
Грант отново се загледа към морето:
— Не и за тях. За тях той е просто поредната лесна печалба. Там прилагането на закона е оскъдно. Гражданското опълчение е поело някаква част от него, но за много хора тези пирати са най-близкото подобие на правосъдие. И освен това сър Роналд е сигурен, че изменниците купуват крадени стоки от тях, което прави дирята по-трудна за проследяване. — Грант пак се загледа в морето. — Сигурен съм, че Сайлъс е готов на убийство, за да има „очи“ и „уши“, скрити в този кръг.
— Някакъв шанс пиратите да дойдат на празненствата на Бляскавия двор?
— Ще ми се. Сигурен съм, че биха се впечатлили от ножа ти.
Няколко други момичета от Бляскавия двор бяха излезли да се разходят по палубата и аз отстъпих няколко крачки назад:
— Време е да вървя. Знаете ли, всички ви мислят за кавгаджия, след като видяха какво съм ви направила на лицето. — Отдавна бе заздравяло, но смятах, че той заслужаваше напомняне от време на време. Дори изподраскано, лицето му беше запазило онази грубовата привлекателност, която намирах за толкова примамлива, когато потеглихме. Но колкото повече си имах работа с тежкия му характер, толкова по-трудно беше да си го представя като герой на страстна и шеметна любовна афера.
— Чакай, Мирабел. Преди да тръгнеш… — Грант не се обърна и долових нетипична напрегната нотка в гласа му. — Права си. Донякъде. Мога да говоря с жени, без да ги оскърбя. Понякога мога да ги накарам да ме харесват. Дали съм най-добрият във флиртовете? Не, но на мен не ми се налага да флиртувам. На теб — да.
— Това звучи малко лицемерно.
— Защото е много лицемерно.
— Честен сте, това ще ви го призная. Той се обърна и ме погледна в очите:
— Трябва да лъжа заради поминъка си, за да върша делата си — и за да остана жив. Но ако ще работим заедно и си близо до мен — истинския мен — тогава винаги ще ти казвам истината. Не обичам да си пилея думите. Ако няма нищо за казване, обикновено няма да го кажа. Ако има нещо за казване, тогава ще ти казвам каквото мисля. Често пъти — съвсем направо. Но ще бъде истината.
— Добре — отвърнах, малко смутена от настоятелността му.
— И ти казвам, че за този случай ще има моменти, когато ще трябва да правиш нещо повече, не да разчиташ само на външността си. Не искам от теб да си лягаш с никого. Но се увери, че знаеш как да използваш външността си. Тези изменници, с които си имаме работа, може и да са ловки, но дори човек с блестящ ум оглупява при вида на красиво момиче. А почти всички ще те подценяват. Ако ги оставиш да обърнат няколко питиета, повдигнеш самочувствието им, усмихваш се по подходящия начин… е, увеличаваш шансовете да започнат да си мислят повече как искат да преспят с теб, отколкото за информацията, която не бива да издават. Това е целта на флиртуването. — Когато не отвърнах, той попита: — Схващаш ли какво казвам?