Среднощният диамант [bg]

Грант никога повече не отвори дума за флиртуване. Не ме притискаше за краен срок. Когато провеждахме тайните си срещи през онази седмица, говорехме за други неща. Той се впускаше в задълбочени обяснения за политическия климат в Денъм. Аз работех по запаметяването на списъка с имена на заподозрени и историята на всеки от споменатите. Той постоянно казваше, че не е необходимо да знам някакви други хитрости на шпионския занаят, но въпреки това ме учеше на тях.

Не отстъпвах от твърдението си, че мога да омайвам мъжете, но когато го правех за каузите на баща ми, то обикновено беше с мъже, които поемаха инициативата. Аз просто трябваше да се появя и да им играя по свирката. С група кандидати за женитба от Адория можеше и да е същото, но тук, на кораб, където всички мъже знаеха, че трябва да са предпазливи с нас, можеше да се окаже по-трудно.

— Как флиртуваш?

Аделейд вдигна поглед от роклята, която закопчаваше. Другите момичета от каютата ги нямаше и аз реших да получа мнение от страничен човек.

— Специално мен ли имаш предвид? — попита тя. — Или просто някакъв начин на флиртуване като цяло?

— Което и да е от двете. — Облегнах се на стената, усещайки лекото поклащане на кораба. — И предполагам, че въпросът не е само във флиртуването. Ти можеш да накараш всеки да говори с теб. Всички те харесват.

— О, Мира. Много хора те харесват.

— Това не е каквото… виж, знам, че е странно. Просто искам да знам как го правиш. Как ги караш да се открият пред теб.

Тя отново се зае с роклята си.

— Не знам как го правя. Всъщност дори не мисля, че флиртувам толкова много. Но искам да кажа, че общата основа е добра за начало. Да откриеш връзка в нещо, което допада и на двама ви. Да се заинтересуваш. Да ги накараш да се почувстват специални.

— Това ли е? Само тези неща?

— Тайната е по-скоро в това как ги правиш. Не можеш да му мислиш много. — Тя се изправи и приглади полите си. — О, и увереност. Искам да кажа, понякога трябва да бъдеш сдържана. Но ако някога попаднеш в ситуация, която изисква безумно решение, просто бъди уверена. Ако се държиш, сякаш си напълно уверена в нещо, хората ще го приемат.

Кимнах, прехвърляйки мислено списък от пасажери и евентуалните ни общи интереси.

— Леле, изглеждаш страхотно — възкликнах, внезапно забелязвайки какво беше облякла. Беше една от по-хубавите й адорийски рокли, със сигурност не бална рокля, но с няколко степени по-официална от дневните рокли, които носехме на кораба.

— Довечера ни предстои онази вечеря, нали се сещаш — с пасажерите?