Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Предложението му я изненада.
— Защо? — попита тя хладно.
Въпросът го завари неподготвен.
— Ами… например защото искам да науча нещо повече за проучването ти.
— О! — възкликна тя. — Само че довечера съм ангажирана.
Стив изглеждаше много разочарован.
— Мислиш, че съм твърде млад?
— За какво?
— За да излизам с теб?
Чак сега й светна пред очите.
— Не разбрах, че ми определяш среща. — Не можа да прикрие иронията в гласа си.
Младежът се притесни.
— Нещо май не можем да се разберем.
— Съжалявам.
Тя не можеше да разбере. Вчера на тенискорта той се бе приближил до нея. После цял ден тя бе мислила за него като за обект на изследване. Сега обаче, като се замисли за това… Да бе твърде млад, за да излиза с нея. Той бе на двадесет и две, студент, а тя — седем години по-възрастна. Това бе голяма разлика.
— На колко години ти е „ангажиментът“? — попита я той.
— На петдесет или шейсет, някъде там.
— Леле! Ти май обичаш стари мъже?
На Джийни й стана неприятно, че му отказа. Дължеше му все пак нещо, след като му причини такава болка. Компютърът й даде сигнали, за да й подскаже, че прехвърлянето програмата е приключило.
— За днес свърших — въздъхна облекчено тя. — Искаш ли да пийнем нещо в Клуба?
Лицето му светна:
— Разбира се, ще ми бъде много приятно. Добре ли съм облечен?
Бе обут в каки панталон и синя памучна риза.
— По-добре от повечето от преподавателите там — усмихна се тя, после излезе от Интернет и изключи компютъра.
— Днес се обадих на мама — каза Стивън. — Съобщих й за твоята теория.
— Ядоса ли се?
— Разсмя се. Каза, че не съм осиновяван, нито пък съм имал брат — близнак, който да е бил даван за осиновяване.
— Странно.
За Джийни бе голямо облекчение да разбере, че Логънови приемат новината толкова спокойно. От друга страна пък, увереният им скептицизъм я накара да се обезпокои. Ако Стивън и Денис не бяха близнаци.
— Знаеш ли… — Тя се поколеба. Бе му казала вече доста стряскащи неща, но въпреки това продължи: — Съществува още една възможност вие с Денис да сте близнаци.
— Знам какво искаш да кажеш — изпревари я той. — Разменени в родилния дом бебета.
Беше много бърз. Тази сутрин вече два пъти я впечатли колко бързо се ориентира.
— Точно така — обясни тя. — Майка номер едно има еднояйчни близнаци, майки номер две и три имат по едно момче. Дават близнаците на майки две и три, а техните момчета ги дават на майка номер едно. Докато близнаците растат, майка им вижда, че приликата между тях е малка и заключава, че е родила двуяйчни близнаци.
— И ако майки номер две и три не се познават, никой не забелязва смайващата прилика между бебета две и три.
— Фабула от розов роман — призна тя. — Но не е невъзможно.
— Има ли нещо писано за близнаци? — попита той. — Иска ми се да узная малко повече.
— Да, имам една такава книга… — Тя затърси по лавиците на библиотеката си. — Не, вкъщи е.
— Къде живееш?
— Наблизо.
— Би могла да ме заведеш у вас да пийнем нещо.
Тя се поколеба, но си напомни, че този е нормалният близнак, а не психопатът.
— Ти днес научи толкова много неща за мен — подзе той. — Сега и аз искам да науча нещо за теб. Интересно ми е да знам къде живееш.
— Разбира се, защо не? — съгласи се Джийни. — Да вървим.
Беше пет часът и бе почнало да се захлажда, когато двамата излязоха от Лудницата. Стив подсвирна, като видя червения мерцедес.
— Каква спретната количка?
— Имам я от осем години — каза тя. — Много я обичам.
— Колата ми е на паркинга. Ще се приближа отзад и ще ти присветна с фаровете.
Джийни се качи в колата си, няколко минути по-късно видя присветналите в огледалото фарове и потегли.
Докато излизаха от градчето, тя забеляза, че зад Стив се залепи полицейска кола. Джийни погледна километража и намали на петдесет.
Явно Стивън Логън си падаше по нея. Въпреки че не споделяше чувствата му, бе й доста приятно да бъде харесвана от младо и хубаво момче.
Тя спря пред дома си, а той закова зад колата й.
Както из всички стари улици на Балтимор, и тук верандата бе обща за целия ред къщи — когато едно време още е нямало климатици, съседите са си почивали тук на хладно. Джийни прекоси верандата и спря пред вратата да извади ключа си от чантата.