Третият близнак [bg]

— И как се чувстваш сега?

Това бе женски въпрос. Мъжете — Джек Бъджън, Берингтън Джоунс — я бяха питали какво ще прави сега.

— Зле — отвърна тя. — Ако аз се грижа за майка си, кой ще се грижи за мен? Знаеш как е…

— Къде я настани?

— На евтино място. Това е всичко, което застраховката й покрива. Веднага щом намеря пари, ще я изкарам оттам и ще й намеря по-добро. — Джийни почувства как оттатък тишината натежа — Гита мислеше, че Джийни ще й иска пари. — През уикендите ще давам малко уроци — побърза да добави тя. — Говори ли с шефа си за предложението ми?

— Всъщност да.

Джийни затаи дъх.

— Всички тук силно се заинтересуваха от софтуера ти — каза Гита.

— Да не би да нямате програми за търсене?

— Имаме, но твоята е много по-бърза от нашите. Чувам, че ще те молят да им разрешиш лиценз.

— Може би в края на краищата няма да ми се наложи да давам частни уроци.

Гита се засмя.

— Преди да гръмнеш шампанското, трябва да се убедим дали програмата наистина работи.

— Кога можем да го направим?

— През нощта, за да има колкото е възможно по-малко смущения. Ще трябва да изчакаме някоя спокойна нощ. Ще стане до една-две седмици.

— По-рано не може ли?

— Толкова ли е наложително?

Не й се искаше да разказва на Гита за притесненията си.

— Просто нямам търпение — излъга тя.

— Ще го сторя при първа възможност, не се безпокой. Можеш ли да ми прехвърлиш програмата с помощта на модема?

— Разбира се. Но не мислиш ли, че трябва да бъда там, когато я пуснеш?

— Не, не мисля, Джийни — каза Гита с усмивка в гласа.

— Е, ти знаеш много повече от мен за тия работи.

— Ще я прехвърлиш на този адрес — каза Гита, издиктува адреса на Е-пощата и Джийни го записа. — Ще ти върна резултатите по същия начин.

— Благодаря. Хей, Гита?

— Какво?

— Необходим ли ще ми е данъчен чадър?

— О, я стига! — засмя си Гита и затвори.

Джийни щракна бутона на мишката на „Америка Онлайн“ и влезе в Интернет. Докато програмата й се препращаше във ФБР, на вратата се почука — влезе Стивън Логън.

Тя го огледа със задоволство. Бяха му съобщени смущаващи новини и това личеше по лицето му, но той бе млад и издръжлив и шокът не го бе съборил. Психически бе много стабилен. Ако беше криминален тип, какъвто бе брат му Денис, досега да се е сбил с някого.

— Как си? — попита тя.

Той блъсна вратата след себе си с пета.

— Всичко свърши — отвърна. — Минах през тестовете, приключих с прегледите и попълних всички видове въпросници, които човечеството е измислило.

— Значи си свободен да си ходиш.

— Мислех си да прекарам вечерта в Балтимор. Всъщност чудех се дали не би излязла да вечеряме заедно…