Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Лимонено горещо. Вряхме под слънцето на Кайро. Голиат ме заведе в гробницата на принцесата, при разкопките на баща му. Входът към гробницата беше открит; пристъпих по-близо, докоснах стените с пръсти.

Усетих съскане на хладна магия.

Йероглифи. Така ги нарича Голиат. За мен са вълшебен език. Пръстът ми очерта едно нарисувано перо, навит охлюв, птица. Всяко има смисъл, всяко е дума, част от заклинание.

Над входа на гробницата имаше смайваща рисунка в черно и златно на човек с глава на черно куче. Принц чакал. Погалих го по главата.

Представих си го на каишка в Хайд Парк.

Изглеждаше ми донякъде проклет, донякъде част от някой подземен свят. Зачудих се какво би било там; дали би имало черна река, пълна с души? Или сфинкс, който да ми зададе гатанка, на която не мога да отговоря? Дали биха ми отрязали езика, биха изписали символи по стената с него? Биха ли ме превърнали в белег; биха ли ме сместили в азбуката си?

Голиат ме вдигна, за да видя знаците по тавана.

– Виждаш ли, малката, виждаш ли вълшебните буболечки?

Виждах ги, виждах как пъплят над входа към камерата ѝ. Червени петънца. Към стотина; гризяха пясъчника, ядяха структурата.

Образуваха спирали, навиваха се в себе си. Всичко беше в кръгове.

Той ме изнесе от вълшебното помещение, после седях в скута му и ядох меденки. Облизах пръсти и посочих върха на пирамидата. Към какво са се насочили? Звезда ли посочват?

Толкова много жълт пясък – под краката ни и на километри от тук. Размазан като масло. Жегата стопява всичко, превръща ме в слуз.

Работниците вече бяха намерили керамични късове около входа; парчета, боядисани в зелено с бели фигури като вампирски зъби. Може би са крокодилски? Играх си с тях на пясъка; опитах се да сглобя пъзел от тях. Размествах ги. Картината остана неясна.

Мъже с лопати и колички се движеха по пясъка; играеха карти под сенчести шатри и пиеха кафе. Ръцете им бяха много набръчкани – пукнатини в хартия. Помахах им, един от тях също ми махна, устата му – червена дупка с два нестабилни зъба.

– Един ден – каза Голиат – ще видиш гробницата на принцесата отвътре. Ще видиш саркофага и. Баща ми казва, че е била вълшебница.

Стиснах носа му с ръка и се засмях.

– А имала ли е голям нос като твоя? – и го гушнах. Стиснах го с любов.

Заедно ходихме по пясъка ръка за ръка. Земята беше разграфена, разделена от разкопки. Пирамиди на крале ни заобикаляха сякаш бяхме фигури в настолна игра. Движехме се по квадратчетата. Внимавахме къде стъпваме.