![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
Татко каза:
– Имаш ангелско лице, Лъвхарт. Имаш лице, което ще разбива сърца.
Не разбирам красотата. Погледнах лицето на Тъмбълти – имаше белези от шарка. Кожата изглеждаше като овесена каша. Ако прокарам пръст по лицето му и усетя бучките му, дали щях да усетя грозота? Лицето му беше странна картина, лунен пейзаж. Кратери и ями. Виждах галактическото в него, извънземното, неизвестните дълбини.
Да израснеш в Подземния свят, беше като да потънеш в дълбок кладенец, в черни води. Губех себе си, забравях името си.
Лъвхарт Лъвхарт
Лъвхарт
Лъвхарт Лъвхарт
Лъвхарт Лъвхарт
Лъвхарт
Лъвхарт
Лъвхарт Лъвхарт
Лъвхарт Лъвхарт
Лъв лъв лъв лъв лъв
харт
харт
харт
Когато ядяхме, седяхме около масата с баща ни. Всичките четиринайсет принца. Ред до ред проклети черни очи. Ядяхме огромен кървав сладкиш. Татко режеше парчетата и изтичаше толкова много червено.
– Яжте, синове мои – казваше той. – Прекрасните ми момчета.
Ядях кървавия сладкиш, дъвчех го. Излапвах го. Растях и ставах голямо, силно момче. Ядях нещо, което не трябваше. Отравяше ме. Оглеждах братята си около масата и си мислех: „Аз съм различният“. Кръвта се стичаше по гърлото ми, дълбоко в корема ми. Колкото повече ядях храната на татко, толкова повече се променях; вътрешностите ми се превръщаха в гъста черна течност.
Чувах тиктакането на часовниците на татко – постоянния им шум. Изпълваше ушите ми, заглушаваше други звуци. Подлудяваше ме. Той ме подлудяваше. Устата ми беше пълна с кръв, главата – пълна с побъркани часовници. Година подир година. Година подир година. Блатове на торта. Аз бях червеното желе на дъното, вижте ме как се полюшвам.
Полюшвам на чинията
полюш
Помня седемнайсетия си рожден ден в Подземния свят. Татко много се гордееше с мен. Аз му бях любимият. С глава, пълна с феи. Побъркан.
Наричаха ме Лъвхарт.
Батко ми Тъмбълти щеше да ме заведе в Горния свят. Щяхме да играем. Много хубаво. Обичах игрите. Тъмбълти ми каза, че съм имал наследствен дом и просторни земи. Явно съм най-богатият човек в Англия, колко прекрасно! Татко каза, че ако играя добре, може да се върна в замъка си и да живея в Горния свят. Бях облечен с чудесно сако, цялото в червени сърцелисти. Татко ми го даде като подарък. Обичам сърца, много интересно нещо е сърцето, а и много вкусно.
– Каква игра ще играем, братко? – попитах го.
Тъмбълти си сложи черния цилиндър и червения пояс; бялата му коса стърчеше като сребърни нишки, гласът му – гущерово съскане:
– Последвай ме и ще разбереш, братче.
Върнах се в същия ден, в който бях отвлечен. Сняг покриваше земята. Ненормално време за август. Всичко беше с краката нагоре. От всички дървета около наследствения ми дом висяха откъснати глави, полюшваха се от клоните, капеше кръв по снега.
– Харесва ли ти подаръкът ми? – Тъмбълти облиза устни.
Имаше сигурно сто глави, че и повече. Луди плодове.
– Да, да. Газим до колене. Дълбоко като яйчен крем – каза брат ми и сложи ръка на раменете ми. – Преди да те оставя, трябва да направиш нещо за татко – рече и ме поведе към входа на белия ми дом. От чукчето на вратата висеше глава, очите и се клатушкаха като желе. Той отвори вратата с голям сребърен ключ. До масата в коридора седеше майка ми.
– Изрових я за теб – пошегува се той.
На масата беше постлана бяла дантелена покривка, а на нея имаше купчина сандвичи със сладко и чайник с горещ чай.
– Щастливо събиране, нали? Чай с мама – каза и ме заведе да седна до нея.
Кожата и беше зелена, очите и – замъглени. Майко. Помня те. Аз съм пукнат чайник. Разломите са дълбоки. Надушвах гнилостта и. Тъмбълти сипа чай и ми подаде сандвичите.
– Нагъвай.
Какъв странен свят, нали? Пия чай с мъртвите. Направен съм от мармалад. Усмихвам се, усмихвам се и се пропуквам, и се чупя в ръцете ти.
Олеле, изпуснах си чашата.
И той ме остави там. В наследствения ми дом, при мъртвата ми майка и просторните ми градини с отсечени глави.
Лудостта е просто дума.
Лъвхарт.