Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Друговремец [bg]
Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Друговремец [bg]

Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:

Годината е 1945-та. Клеър Рандал, бивша медицинска сестра току-що се е завърнала от фронта и заедно със съпруга си, Франк Рандал, се отправя на втори меден месец високо в планините на Шотландия. Всичко върви прекрасно до момента, в който Клеър не навлиза в кръг от древни мегалити. И излиза от другата страна, само за да осъзнае, че се е озовала в една разкъсвана от войни и кланови междуособици Шотландия през лето Господне...1743. Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце. ОТЗИВИ ЗА ДИАНА ГАБАЛДОН И „ДРУГОВРЕМЕЦ“
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 311
Перейти на страницу:

Облегнах се, доволна от историята си. Проста, спретната и вярна във всяка доказуема подробност. Лицето на Колъм изразяваше единствено любезно внимание. Тъкмо се канеше да ме пита нещо, когато откъм прага нещо леко прошумоля. Там стоеше мъж, бях го видяла във вътрешния двор по-рано същия ден, и държеше кожена кутия.

Главатарят на клана Макензи се извини галантно и ме остави да наблюдавам птиците, като ме увери, че скоро ще се върне, за да продължим крайно интересния си разговор.

Още щом вратата се затвори зад него, аз се озовах пред рафта с книгите и прокарах ръка по кожените подвързии. Около трийсет книги тук и повече на другата стена. Бързо отгърнах всеки том на първата страница. Няколко нямаха дати на публикуване. Другите имаха, от 1720 г. до 1742 г. Колъм Макензи явно обичаше лукса, но останалата част от стаята не подсказваше, че обича стари книги. Подвързиите бяха нови, страниците още гъвкави.

Преодоляла всякакви скрупули, безсрамно претършувах бюрото му от маслиново дърво, като се ослушвах за стъпки отвън.

Открих това, което търсех, в централното чекмедже. Недовършено писмо с натруфен почерк - за разчитането не помагаха и странният правопис, и пълната липса на пунктуация. Хартията беше чиста и нова, а мастилото наситено черно. Читаемо или не, писмото си имаше дата най-отгоре. За мен сякаш бе изписана с огън: 20 април, 1743 г.

Когато няколко минути по-късно се върна, Колъм намери гостенката си седнала до прозореца, с ръце в скута. Седях, защото краката вече не ме държаха. С ръце в скута, за да не се вижда как треперят - толкова трепереха, че трудно бях върнала писмото на мястото му.

Носеше поднос с пиво и овесени курабии с мед. Гризнах малко от една - стомахът ми се бунтуваше твърде бурно, за да ми позволи повече.

Той ми се извини за отсъствието си и изрази съчувствие към неволята ми. После седна, изгледа ме замислено и попита:

- Но как така, госпожо Бюшамп, брат ми и хората му са ви открили по нощница? Бандитите не биха ви посегнали, защото по-скоро ще предпочетат да ви държат за откуп. А и каквото и да знам за капитан Рандал, изненадва ме вероятността английски офицер да изнасилва изгубени млади дами.

- Така ли? - сопнах се. - Е, каквото и да сте чували за него, уверявам ви, че е напълно способен на това. - Не бях обърнала внимание на частта с облеклото, докато обмислях историята си, и се зачудих в кой точно момент ни е заварил Мърто.

- Е... - въздъхна Колъм. - Възможно е. Има лоша репутация, дума да няма.

- Възможно? Как така? Не ми ли вярвате? - По лицето на Големия Макензи се четеше слаб, но отчетлив скептицизъм.

- Не съм казал, че не ви вярвам, госпожо - отвърна с равен тон. - Но не ръководя този клан вече повече от двайсет години, защото съм свикнал да вярвам безрезервно на всяка история, която чуя.

- Е, ако не вярвате, че съм тази, която ви казвам, че съм, за коя ме мислите, мътните ви взели? - попитах ядосано.

Той примигна, объркан от езика ми. След това острите черти отново си върнаха решителния вид.

- Остава да разберем. Междувременно, госпожо, сте добре дошла в Леох. - Вдигна ръка, за да покаже, че сме приключили, и слугата до вратата направи крачка напред, за да ме придружи до покоите ми.

Колъм не изрече последните си думи, но въпреки това ги чух ясно. Витаеха във въздуха зад мен, все едно ги бях чула от собствената му уста:

...докато разберем коя сте наистина.

ЧАСТ ВТОРА

ЗАМЪКЪТ ЛЕОХ

6. ЗАЛАТА НА КОЛЪМ

Малчуганът, когото госпожа Фицгибънс наричаше „младия Алек“, дойде да ме заведе на вечеря. Тя се случваше в дълго, тясно помещение с маси край всяка стена -изпод сводовете в двата края на стаята непрестанно прииждаха слуги, натоварени с подноси, копани и стомни. Косата светлина на следобедното слънце се процеждаше през високи, тесни прозорци, а по стените под тях бяха прикрепени незапалени факли за след залез.

Знамена и карирани парчета плат висяха между прозорците, наметки и хералдика във всякакви форми и размери придаваха разноцветие на каменните стени. За сметка на това повечето от събралите се под тях хора носеха нюанси на сивото и кафявото или кафеникавозеленото на ловни одежди - приглушени цветове, подходящи за укриване в лесовете.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 311
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)