За честта на крадеца [bg]

Когато я отворих, аптекарят бе наклал огън в мангалче и пускаше щипка от някаква билка или билки в хаван. Не ме погледна. Заслоних с длан очите си от запалената лампа и влязох.

Вдишах дълбоко, докато чаках зрението ми да се нагоди към светлината. Както винаги ме посрещна същинска буря от аромати. И както винаги ми се сториха мъничко различни от предишния път. Тази нощ в дюкяна се долавяше по-тежка миризма, сякаш нещо се печеше, заедно с дъх на подправки в смесицата от дим, масло и сажди. Нищо не къкреше и не киснеше, затова липсваше обичайната лютива, тръпчива или кисела нотка във въздуха.

Очите ми се приспособиха и вече виждах добре Епирис до едната от двете тежки маси, приютила всевъзможни шишета, хавани, паници, везни и други приспособления. От двете страни стените бяха запълнени с лавици, отрупани със съставките, от които Епирис правеше лековете си. Имаше буркани с масла, кутии с фини прахове, връзки сушени билки, тук-там и затворена кана или гърне със странни надписи, които аптекарят отказваше да ми преведе.

Епирис взе чукало и с няколко ловки движения стри съдържанието на хавана. Когато го доближих, той свали от близката лавица една кутия, извади някакъв сушен стрък и го помириса.

— Отдели цветовете — каза и ми го подаде. Понечих да застана до него и той посочи другия край на стаята: — Ей там. И запали това до себе си.

Взех бучката ароматна смола, отидох при другия запален мангал и я пуснах върху жаравата. Замайващият аромат се смеси с вонята от каналите, но тъй и не можа да я скрие.

Седнах и запалих свещ. Започвах да усещам отново лявата си ръка, както и огнени вълни от болка в нея, затова успях да откъсна избледнелите от сушенето цветчетата. Бяха леки като крилца на муха между пръстите ми.

— Добре ли си? — обади се Епирис след дълго мълчание.

— Натъртен съм навсякъде, но май нямам нищо счупено.

— А мръсотията по тебе?

— Дълга история…

Той изсумтя. Изсипа сместа от хавана в чаша, добави две щипки незнайна съставка от плитка паница и напълни чашата с вряла вода.

Показах му оголения стрък.

— А от това имаш ли нужда?

Аптекарят кимна към чашата.

— Трябва да се накисне. Имаме време. Какво е това в ръцете ти?

Близнах праха по пръстите си — сладък, тежък, лютеше леко в гърлото ми.

— Полски синап?

— Правилно. Но би трябвало да използваш носа си преди езика, а очите преди носа. Ами ако цветовете бяха отровни?

— Знам какво може да ме убие в толкова малка доза.

— Не се и съмнявам. — Епирис разбърка бълващата пара течност в чашата. — Какво стана с другия?

— Онзи на стълбата ли? Не му провървя.

— Какво искаше?

— Не отидох на една среща и той се ядоса.

— Затова ли те причака и те нападна?

— Общо взето.

Епирис остави чашата и опря длани на масата.

— Смятах, че не могат да проникват в къщата. Ти ни каза, че си се погрижил за това.

— Този път стана грешка. Няма да се повтори.

— Той е влязъл в къщата, Дрот! — разгорещи се аптекарят. — Стоял е на стълбата. На една врата от моето семейство!

— Нямаше да посегне на тебе, на Козима или на момичетата.

— Нима?

— Именно. Той беше… професионалист. Дойде да очисти мен, друг не го интересуваше.

— Дрот, ами ако аз бях излязъл на стълбата, докато той е там? Ами ако Козима се бе качила да те покани на чай? Ако някой от нас се бе натъкнал случайно на него?

Станах и му занесох откъснатите цветчета. Сложих ги внимателно на масата и се вторачих в очите му.

— Епирис, казах ти, че той беше професионалист. А това означава, че нямаше да го видите. Дори ако някой от вас се бе надигнал от постелята четири часа преди изгрев.

Аптекарят се озъби.

— Недей да ми говориш като на дете. Знаеш за какво те питам.

Събра цветчетата, стри ги в дланите си и ги изсипа в чашата.

— Какво ще стане следващия път? — продължи по-тихо. — Да речем, че няма да е чак такъв „професионалист“? Какво ще направиш тогава?

Следващият път… Тъкмо в това беше затруднението. Щеше ли да има следващ път? Щях ли да й дам още един шанс?

Не се съмнявах, че сестра ми е поръчала покушението — все пак вече се бе случвало. Пък и никой друг не би се сетил да използва ливрея на неин лакей, камо ли да поиска среща с мен от нейно име. Не проумявах с какво съм заслужил този пореден опит да ми отнеме живота, но нямаше значение. Отдавна знам, че няма значение защо някой иска да те убие; достатъчно е да знаеш, че иска.