Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нови римски разкази [bg]

Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:

В Нови римски разкази са включени някои от най-добрите разкази на Алберто Моравия. Писани са между 1954 и 1959 г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги Римски разкази, считани от критиката за определящи в неговото творчество. Това са разкази за проститутки и крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени хора, които не водят бляскав живот, но точно заради това ценят кратките мигове на щастие – танците, разходките с мотопед, следобедите на плажа и откраднатите целувки от любимата жена. Изключително широкият тематичен обхват на разказите, истинска човешка комедия, може да се възприеме и като щателнапроверка напораженията, подкопаващи целта в живота.
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 186
Перейти на страницу:

Аз обаче ги държах под око. Тулио седеше обърнат назад, с прегънат върху възглавницата крак и впити в облегалката ръце; Инес се навеждаше към него и с една ръка се държеше за облегалката, макар че не беше нужно. В един момент незабелязано обърнах огледалцето и вече виждах не пътя зад мен, а облегалката с техните ръце. След малко забелязах как ръката на Тулио се плъзга внимателно и бавно към китката на Инес и я покрива. В същия момент Тулио подвикна:

- Давай, Джиджи, мини тази малолитражка, какво чакаш?!

Погледнах пътя: ставаше дума за колата пред мен - караше бързо. Беше старо комби, на покрива му беше завързана бебешка количка. Вътре се виждаше обичайното меле от жени и деца; на кормилото както винаги главата на семейството, с къс, дебел врат, черни космати ръце, стиснали волана - марионетка. Когато преместих поглед от ръцете на Тулио и Инес към колата, първо видях не шофьора, а лицето на шестгодишно момченце, грозно и бледо, с щръкнали уши, което правеше гримаси и се плезеше. Детето гримасничеше, защото мислеше, че аз съм бесен, задето баща му ме е изпреварил; а аз, не знам защо, сметнах, че ми се подиграва заради Тулио и Инес. Погледнах го със смръщени вежди. Майка му беше обвила ръка около гърдите му, а то бе залепило нос о стъклото; погледна ме отново и ми се изплези. Вдигнах поглед към огледалото и видях как Тулио обхвана китката на Инес и започна да я гали по ръката. В същото време лицемерно подхвърли:

- Хей, да не си омагьосан? Дай газ!

Инес, с премалял от любовно смущение глас, потвърди:

- Караме много бавно... така никога няма да стигнем в Санта Маринела.

Отвърнах:

- А, така ли, не се движим достатъчно бързо? Сега ще видите.

Намирахме се на прав участък, чак в далечината завършваше с изкачване. Отдясно, на най-високото място на терена, имаше ограда, отляво редица от чинари, наклонени към пътя, а стеблата им боядисани в бяло. Включих трета, натиснах докрай газта, надух клаксона и полетях с пълна скорост, с мощен рев на мотора. Ще повярвате ли? Бащата на семейството, вместо да отбие вдясно при моя сигнал, застана в центъра на шосето и ускори и той. Така бях принуден да остана зад него. Тулио възкликна:

- Хей, какво правиш! Не те ли е срам?

После вдигнах очи и видях, че момченцето ми се плези. Тогава застанах отново вляво, надух клаксона и се изравних с комбито. Бяхме почти в края на правата отсечка, където започваше нагорнището. Главата на семейството даваше газ, аз не успявах да го задмина и умирах от яд. Неочаквано започнах да го настигам. Но точно тогава от завоя излезе кола право срещу мен, с умерена скорост, ала достатъчна, за да попречи на изпреварването ми. Трябваше да се откажа и да се прибера отново. Не знам обаче кой дявол ми пошушна да изпреваря. Колата на главата на семейството също ускори, едва успях да се дръпна плътно вляво, в канавката, за да избегна челния удар, и забелязах как дънерът на един чинар пред мен се приближава. Стори ми се, че чух гласа на Тулио да крещи:

- Спри, спирачка!

После не усетих нищо повече.

Безсмислено е да разказвам по-нататък: купете си понеделнишкия вестник и ще намерите подробностите. Искам само да кажа, че единствен аз се отървах леко: десет дни, ако няма усложнения, каквито, за щастие, нямаше. Но Тулио беше със счупен крак и прекара два месеца в болницата, където ходех всеки ден на посещение. Инес си счупи ръката, която с такава кротост бе оставила на ласките на Тулио, и си я носи в превръзка около врата повече от месец. За колата по-добре да не говорим; в близките дни ще я продам за скрап. Но знаете ли какво ми каза доктор Фронтини, буден младеж, който лекуваше Тулио и на когото разказах най-подробно как се случи всичко?

- Подсъзнателно сте искали да унищожите колата, която ви е пречела да обичате Инес, да убиете от ревност приятеля си, да убиете себе си от отчаяние, защото вече не сте обичан и да накажете приятелката си за изневярата. И частично успяхте.

Попитах го:

- А ще ми обясните ли какво е подсъзнание?

Той отвърна:

- Онова, което не знаем за самите себе си.

Тогава казах:

- Може би! Аз исках само да направя изпреварване и не успях, това е всичко.

Но след инцидента се отказах да шофирам и се сгодих за Инес. А Тулио? Двамата сме отново приятели, както преди.

СЛУГИНЯТА ГОСПОДАРКА

През онази пролет си бях създал навик да ходя всеки ден към пет часа на Пиаца дела Либерта и да заставам пред неголяма сграда. Там работеше момичето, което ме интересуваше в момента. Шофьор съм и бях само с един клиент. Този странен тип правеше совалка между Рим и Милано с влак или самолет по работа; според него работата не можела да се върши чрез кореспонденция. През по-голяма част от времето него го нямаше и аз бях свободен да правя каквото искам. Момичето се казваше Адалджиза и целият квартал я знаеше заради красотата и: брюнетка, косите и започваха ниско на челото, на човек му идваше да ги дръпне, толкова бяха лъскави, силни и гъсти; лицето и широко, със светли очи и червени устни; тялото и стегнато и твърдо като статуя. Ходеше с вдигната глава и изпъчени гърди, величествена, това я правеше да изглежда висока, а всъщност беше по-скоро дребна.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)