![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Феномена бюрокрация извън контрола на своите господари отлично разбират всички изпълнителни органи като корпоративни директори, президенти на държави или ректори на университети. Невъзможно е да ръководиш голяма обществена или частна организация без бюрокрация, но след като бъде делегирана власт на административната йерархия, ръководният орган губи голяма част от контрола и често се превръща в пленник на същата тази бюрокрация. (Това е централната тема на комедийния сериал на Би Би Си „Да, господин министър“, в който постоянният секретар Хъмфри, бюрократ от кариерата, успява напълно да осуети инициативите на министъра, който формално е негов шеф). Колкото по – автономна и компетентна е една бюрокрация, толкова по – голяма е вероятността да не може да бъде контролирана.
Същото се отнася и за управлението на Хоенцолерните. Енергичен крал като Фридрих Велики успява да сплаши бюрокрацията и да я подчини на своите желания. Неговият известен политически принцип напомня патримониалния възглед на Луи XIV L'Etat, c’est moi (фр.) „Държавата – това съм аз.“ Но при управлението на по – слабите му наследници Фридрих Вилхелм II (1786 – 1797) и Фридрих Вилхелм III (1797 – 1840) балансът е изместен решително в полза на бюрокрацията. Ранните крале превръщат бюрокрацията в мощна и сплотена обществена група, чиято вътрешна солидарност ѝ осигурява висока степен на институционална автономия. Тези служители все повече се възприемат не като слуги на династията на Хоенцолерните, а по – скоро като служители на пруската държава, чиито интереси са по – важни от тези на конкретния монарх. Тази солидарност се засилва, когато след 1806 г. в бюрократичния апарат навлизат амбициозни, талантливи и добре образовани представители на буржоазията. Това дава основание на един наблюдател да коментира през 1799 г., че пруската държава „далеч не е абсолютна монархия“, а олигархия, която „управлява страната под формата на открита бюрокрация“. Поради тази причина Хегел във „Философия на правото“ възприема бюрокрацията като въплъщение на една „универсална класа“, която представлява цялата общност, за разлика от гражданското общество, чиито интереси са неизбежно частични.
За да е ефективна, една институция трябва да притежава високо ниво на автономия. Но тази автономия би трябвало да е в някакви рамки. Ако една армия например не предоставя важна информация на своите политически ръководители, защото преценява, че те ще злоупотребят с нея, и си поставя военни цели самостоятелно, това означава, че си присвоява политически прерогативи. Икономистите използват израза „проблема принципал – агент“[17]. Назначеният мениджърски екип (агентът), който управлява корпорацията от името на собствениците (принципалът), е склонен към злоупотреба с властта си за собствено облагодетелстване. Сериозността на проблема е свързана с възможността на агента да контролира принципала и с цената, която плаща за мониторинг и контрол. От бюрокрацията се очаква да бъдат агент без собствени цели, които се определят от принципала, за когото работи. В една монархия той е кралят или управляващата династия; в една демокрация е суверенният народ, които управлява чрез избрани представители. В една добре функционираща политическа система агентът би трябвало да има достатъчно автономия, за да си върши работата, но същевременно трябва да се отчита пред принципала. Автономията на бюрокрацията ѝ позволява да контролира абсолютната власт на монарха, но с демократизирането на Германия в края на XIX и началото на XX в. тя се освобождава от контрола не само на императора, но и на изборните законодателни органи.
След като Прусия осъществява обединението на Германия през 1871 г. под управлението на канцлера Ото фон Бисмарк, бюрокрацията защитава своята независимост както от императора, така и от зараждащите се сили на демокрацията. Разширяването на избирателното право се осъществява поетапно след 70 – те години на XIX в. и нови партии като Социалдемократическата са представени в Райхстага (вж. глава 28). Но Конституцията защитава бюрокрацията от намеса от страна на парламента и докато бюрократите имат право да участват в заседанията на парламента, той няма правомощия по отношение на назначенията в бюрократичния апарат. По това време възниква т.нар. от политолога Мартин Шефтър „абсолютистка коалиция“ на консервативни партии и партии на висшата средна класа, които подкрепят автономията на администрацията и я предпазват от опитите на новите политически партии да назначат свои привърженици на ключови позиции.