Политичестки ред и политически упадък [bg]

Тази абсолютистка коалиция запазва влиянието си чак до XX в. след поражението на Германия в Първата световна война и основаването на първата либерална демокрация Ваймарската република. През 1918 г. императорът е принуден да абдикира, но бюрократичният апарат остава до голяма степен непокътнат. Новите демократични партии на социалисти, демократи и центристи нямат особено желание да назначават твърде много свои хора в бюрократичния апарат, опасявайки се да не провокират реакции срещу новата република. Дори след Каповския пуч[18] през 1920 г. възнамеряват да прочистят държавната администрация от служители с десни убеждения. След убийството на премиера Валтер Ратенау от ултранационалисти през 1922 г. политическите назначения се увеличават, но много скоро са прекратени, след като през 1933 г. нацистите идват на власт и е обнародван Законът за възстановяване на професионалната държавна служба, насочен срещу евреи, комунисти и партийни назначения.

Проблемът с прекомерната самостоятелност е най – силно изявен в пруската и по – късно в германската армия. За разлика от бюрократичния апарат и след реформите на Щайн – Харденберг армията си остава изолирана от гражданското общество привилегирована каста чак до XX в., в която трудно проникват представители на средната класа. Благодарение на победите на пруската армия над Дания, Австрия и Франция военните могат да си позволят да настояват да не са под контрола на Райхстага и съгласно конституцията на Бисмарк армията е отговорна единствено пред императора. Тази висока степен на автономия превръща военните в решаващ фактор по отношение на германската външна политика, или както посочва историкът Гордън Крейг, в „държава в държавата“. По време на българската криза през 1887 – 1888 г. генералщабшеф Алфред фон Валдерзее заявява, че война с Русия в защита на интересите на Австрия на Балканите е неизбежна, и настоява за обявяване на превантивна война. Бисмарк отлично разбира, че целта на германската външна политика би трябвала да е предотвратяване на създаването на антигерманска коалиция, и изрича известната фраза, че превантивната война ще е самоубийство поради страх от смъртта. Но по – слабите му наследници не успяват да контролират политическото влияние на армията. Генералният щаб под командването на генералите Алфред фон Шлифен и Хелмут фон Молтке – младши крои планове за война на два фронта срещу Франция и Русия, настоява за водене на агресивна политика по време на Мароканската криза през 1905 г. (което сближава Великобритания и Франция) и настоява за подкрепа на техния австрийски съюзник преди убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево през юли 1914 г. Убедеността на военните, че войната на два фронта е неизбежна, се оказва сбъдващо се пророчество и на императора е съобщено, че той няма друг избор, освен да нападне Франция в отговор на събития на Балканите. Това поставя началото на Първата световна война.