Убийството на Линда [bg]

— Питам се колко ли пари са хвърлени тук — каза той, докато чакаха на портала да им отворят. — Откачалките си имат тенискортове, писта за миниголф, огромен плувен басейн. Какво й е на обикновената бодлива тел?

— Да, в тази страна психопатите си живуркат охолно — съгласи се младият Адолфсон.

„Това момче ще стигне далеч“, пророкува Бекстрьом.

Доцент Роберт Брундин напомняше на младия Оскар Уайлд, но за разлика от „оригинала“, имаше безупречни зъби и с удоволствие ги показваше, когато се усмихва. Завариха го удобно настанен в креслото си зад внушително писалище в просторен кабинет. Психиатърът изглеждаше в пълна хармония със себе си и обкръжаващата го среда. „Колко прилича на оня писател с обратна резба, дето прекарал последните ся години в пандиза! — удиви се Бекстрьом. Изобщо не ся спомняше заглавието на филма и на главния герой. — Не е никак чудно, че всичко съм забравил. Филмът беше пълен боклук и нямаше дори една гейска сцена, макар в приложението с телевизионната програма да пишеше, че се разказва за педали.“

— Значи, полицията се опасява да не би да съм пуснал малкия ми Лео да скита из града — подхвана доцентът и показа всичките си бели зъби.

— Уви, подобни инциденти не са рядкост — напомня Бекстрьом.

— Но не и сред моите пациенти. Ако господата желаят, мога да обясня.

— Слушаме ви — подкани го Бекстрьом, а младият Адолфсон извади малкия си черен бележник и химикала.

Лео, Лешек Барански, на трийсет и девет години, представляваше най-ценният екземпляр в Брундиновата внушителна колекция от опасни индивиди. Лео вдъхновил доцента да напише редица статии за научни списания по съдебна психиатрия. Освен това Брундин го използвал като главен герой в безброй свои лекции.

— Истински уникат: сексуален садист без аналог — описа го с щастлива усмивка психиатърът. — Притежава развинтено въображение. Всяка седмица беседвам с него няколко пъти и смея да твърдя, че никога не съм попадал на подобен екземпляр. Иначе притежава висок интелект. Коефициентът му на интелигентност надвишава 140. В този смисъл той е изцяло подходящ за космическата програма на НАСА, а колкото до изтезаване на млади жени с цел постигане на сексуално удовлетворение, Лео е истински гений. Въображението му не познава граници, когато говорим за измислянето на нови и нови проявления на сексуалния му садизъм.

— И не сте имали никакво намерение да го пускате извън болницата? — попита Бекстрьом. „Голям пич“, помисли си той, без да си дава сметка дали има предвид Лео или лекуващия го лекар.

Не, Брундин нямал никакво намерение да пуска Лео. Такава възможност дори не му била минавала през ум. Но неговият началник, по-възрастен колега — „много свестен човек, но за жалост дълбоко увреден от либералните възгледи за психиатричната помощ, свойствени на неговото поколение, при това с летаргичен темперамент, често показващ ясни признаци на рефрактерно13 личностно разстройство“, предложил различни мерки, които в дългосрочен план щели да улеснят адаптацията на Лео към нормалния живот извън стените на своеобразния аквариум, където го държали.