Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Три часа по-късно я закара до дома й. Срещата мина много приятно. Бекстрьом парира навреме всички нейни опити да го подпита за случая „Линда“. За да поддържа непринуден разговор и да й разкаже малко за себе си, той й сервира редовния си репертоар от класически случаи, гарниран с тлъсто обещание за бъдещото им сътрудничество.
— Опитай се дами влезеш в положението — въздъхна Карин и повъртя чашата с вино в ръце. — Всички големи новини излизат в големите вестници и за нас не остава нищо. Хората научават за важни събития от страниците на големите печатни медии, макар че убийството стана на наша територия. Убитото момиче е едно от нас.
— Ако това е някаква утеха, във вестникарските писания по случая няма нищо вярно.
„Какво ли не прави човек за нежния пол!“, помисли си Бекстрьом.
— Наистина ли? — попита тя, а в очите й просветна надежда.
— Ето какво ще направим. — Бекстрьом се наведе напред и уж случайно докосна ръката й. — Като пипна този негодник и съм сигурен, че той е убиецът, ще съобщя първо на теб. Само на теб. На никакви други журналисти.
— Обещаваш ли? Наистина ли?
— Да — излъга Бекстрьом, без да отдръпва ръката си. — Ти първа ще разбереш новината.
„Прекалено лесно е“, помисли си пак той.
Още с влизането в хотелското фоайе Бекстрьом се насочи към бара. През цялата вечеря изпи само три бири и беше жаден като камила, изминала пеш разстоянието от Йерусалим до Мека. В дъното на бара завари Рогершон с огромна халба. Изглеждаше ужасно потиснат, макар около него да имаше само празни маси. Двайсетината клиенти на заведението — някои журналисти, други мирни граждани — по някаква причина бяха предпочели да седнат на голямо разстояние от Рогершон.
— Предупредих първия долетял лешояд, че ако се опита да седне при мен, ще му счупя ръката. Няма да ни притесняват повече — обясни той. — Какво ще пиеш? Мой ред е да черпя.
— Голяма силна бира — отвърна Бекстрьом и махва на един сервитьор с доста колеблив вид.
„Колко си дипломатичен, Роге.“
— Нещо ново при теб? — попита Рогершон, след като донесоха бирата на Бекстрьом и той я преполови.
— Поговорих си с кризисната терапевтка — ухили се Бекстрьом. — После трябваше да се посмея в тоалетната. Затова днес, по изключение, ще я посетя три пъти.
— А аз те мислех за нормален! Какво, по дяволите, си търсил при нея? — въздъхна Рогершон и поклати глава.
— Само слушай.
Бекстрьом се наведе напред. Докато той разказваше историята, Рогершон видимо се оживи. Двамата изпиха по още няколко бири. Бекстрьом заръча на персонала да ги запишат в сметката на хотелската му стая, поета от работодателя. Когато стана време да си лягат, барът беше, кажи-речи, празен. Рогершон се развесели и дори пожела лека нощ на неколцина репортери, които още седяха в заведението. Явно с намерението да се натряскат до припадък.
— Тръгвайте си, проклети глупаци — посъветва ги Рогершон.
17
Векшо, вторник 8 юли
Явно не всички журналисти бяха послушали съвета на Рогершон, защото още на следващата сутрин Бекстрьом и колегите му прочетоха поредната сензационна новина. „ТОЙ СЕ Е ОПИТАЛ ДА УБИЕ И СЪСЕДКАТА НА ЛИНДА“, крещеше истерично вечерният вестник с най-голям тираж. На шеста, седма и осма страница вестникът поместваше целия материал: „Убиецът на младата полицайка се опита да убие и мен.“ „Маргарета, съседката на Линда, разказва за ужасяващо нападение.“
— Какво е това, по дяволите? — изруга Бекстрьом, докато мълчаливият Рогершон шофираше към управлението. — „Към три през нощта се събудих от някакъв шум. Някой се опитваше да нахлуе в апартамента ми — зачете на глас Бекстрьом. — Но кучетата ми започнаха да лаят неистово и убиецът избяга. Чух го как тича по стълбите.“ Какво, по дяволите, е това? — повтори той. — Защо не го е казала по-рано? Разпитвали сме я поне два пъти, нали?
— Три пъти — делово отвърна Рогершон. — Изчел съм всички доклади от разпитите. Първо е разговаряла с патрула, пристигнал на местопрестъплението. После колегите от местното управление са я привикали за подробен разпит и са й обяснили, че няма право да споделя информация по случая с други лица. И накрая, за трети път, са я разпитали по време на акцията „от врата на врата“.
— И не е споменала нито дума за нахлуване с взлом?
— Нищичко — поклати глава Рогершон.
— Отиди да я разпиташ в апартамента й. Веднага. Вземи със себе си онзи сладур Саломонсон.