Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 190
Перейти на страницу:

Три часа по-късно я закара до дома й. Срещата мина много приятно. Бекстрьом парира навреме всички нейни опити да го подпита за случая „Линда“. За да поддържа непринуден разговор и да й разкаже малко за себе си, той й сервира редовния си репертоар от класически случаи, гарниран с тлъсто обещание за бъдещото им сътрудничество.

— Опитай се дами влезеш в положението — въздъхна Карин и повъртя чашата с вино в ръце. — Всички големи новини излизат в големите вестници и за нас не остава нищо. Хората научават за важни събития от страниците на големите печатни медии, макар че убийството стана на наша територия. Убитото момиче е едно от нас.

— Ако това е някаква утеха, във вестникарските писания по случая няма нищо вярно.

„Какво ли не прави човек за нежния пол!“, помисли си Бекстрьом.

— Наистина ли? — попита тя, а в очите й просветна надежда.

— Ето какво ще направим. — Бекстрьом се наведе напред и уж случайно докосна ръката й. — Като пипна този негодник и съм сигурен, че той е убиецът, ще съобщя първо на теб. Само на теб. На никакви други журналисти.

— Обещаваш ли? Наистина ли?

— Да — излъга Бекстрьом, без да отдръпва ръката си. — Ти първа ще разбереш новината.

„Прекалено лесно е“, помисли си пак той.

Още с влизането в хотелското фоайе Бекстрьом се насочи към бара. През цялата вечеря изпи само три бири и беше жаден като камила, изминала пеш разстоянието от Йерусалим до Мека. В дъното на бара завари Рогершон с огромна халба. Изглеждаше ужасно потиснат, макар около него да имаше само празни маси. Двайсетината клиенти на заведението — някои журналисти, други мирни граждани — по някаква причина бяха предпочели да седнат на голямо разстояние от Рогершон.

— Предупредих първия долетял лешояд, че ако се опита да седне при мен, ще му счупя ръката. Няма да ни притесняват повече — обясни той. — Какво ще пиеш? Мой ред е да черпя.

— Голяма силна бира — отвърна Бекстрьом и махва на един сервитьор с доста колеблив вид.

„Колко си дипломатичен, Роге.“

— Нещо ново при теб? — попита Рогершон, след като донесоха бирата на Бекстрьом и той я преполови.

— Поговорих си с кризисната терапевтка — ухили се Бекстрьом. — После трябваше да се посмея в тоалетната. Затова днес, по изключение, ще я посетя три пъти.

— А аз те мислех за нормален! Какво, по дяволите, си търсил при нея? — въздъхна Рогершон и поклати глава.

— Само слушай.

Бекстрьом се наведе напред. Докато той разказваше историята, Рогершон видимо се оживи. Двамата изпиха по още няколко бири. Бекстрьом заръча на персонала да ги запишат в сметката на хотелската му стая, поета от работодателя. Когато стана време да си лягат, барът беше, кажи-речи, празен. Рогершон се развесели и дори пожела лека нощ на неколцина репортери, които още седяха в заведението. Явно с намерението да се натряскат до припадък.

— Тръгвайте си, проклети глупаци — посъветва ги Рогершон.

17

Векшо, вторник 8 юли

Явно не всички журналисти бяха послушали съвета на Рогершон, защото още на следващата сутрин Бекстрьом и колегите му прочетоха поредната сензационна новина. „ТОЙ СЕ Е ОПИТАЛ ДА УБИЕ И СЪСЕДКАТА НА ЛИНДА“, крещеше истерично вечерният вестник с най-голям тираж. На шеста, седма и осма страница вестникът поместваше целия материал: „Убиецът на младата полицайка се опита да убие и мен.“ „Маргарета, съседката на Линда, разказва за ужасяващо нападение.“

— Какво е това, по дяволите? — изруга Бекстрьом, докато мълчаливият Рогершон шофираше към управлението. — „Към три през нощта се събудих от някакъв шум. Някой се опитваше да нахлуе в апартамента ми — зачете на глас Бекстрьом. — Но кучетата ми започнаха да лаят неистово и убиецът избяга. Чух го как тича по стълбите.“ Какво, по дяволите, е това? — повтори той. — Защо не го е казала по-рано? Разпитвали сме я поне два пъти, нали?

— Три пъти — делово отвърна Рогершон. — Изчел съм всички доклади от разпитите. Първо е разговаряла с патрула, пристигнал на местопрестъплението. После колегите от местното управление са я привикали за подробен разпит и са й обяснили, че няма право да споделя информация по случая с други лица. И накрая, за трети път, са я разпитали по време на акцията „от врата на врата“.

— И не е споменала нито дума за нахлуване с взлом?

— Нищичко — поклати глава Рогершон.

— Отиди да я разпиташ в апартамента й. Веднага. Вземи със себе си онзи сладур Саломонсон.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)