Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
„В такъв случай просто ще го доведем насила — прецени наум Бекстрьом. — Ще го закопчаем и ще го въведа през парадния вход на управлението, та журналистите да му направят хубави снимки.“
— В качеството си на ръководител, решавам да го привикаме за разпит — заяви Улсон и изправи гръб. — Незабавно задържане за разпит без предварително изпратена призовка, както е упоменато в Наказателни кодекс, 23-а глава, параграф 70 — уточни той не без известно задоволство.
„Давай, момче“, окуражи го наум Бекстрьом и кимна одобрително, както и останалите присъстващи, с изключение на Рогершон.
След срещата Бекстрьом настигна Улсон точно преди онзи да се изниже в кабинета си и да хлопне вратата.
— Имаш ли минутка? — попита Бекстрьом с дружелюбна усмивка.
— Вратата ми винаги е отворена за теб — увери го Улсон със същата усмивка.
— Предлагам да обискираме незабавно стаята на жертвата в апартамента на баща й, защото тя е прекарвала там повече време, отколкото при майка си. Крайно време да го направим.
Улсон изглеждаше по-скоро притеснен. Енергичният му вид от края на оперативката изчезна. Обясни, че бащата на Линда бил много болен. Преди няколко години получил инфаркт и едва не умрял, а сега изгубил и единственото си дете. Отвсякъде — от телевизията, радиото и вестниците — непрекъснато бълваха информация за сполетялата го трагедия и му напомняха за ужасната смърт на дъщеря му, и то без изобщо да щадят бащинските му чувства. Освен това, подчерта Улсон, не съществували никакви индикации бащата на Линда да е замесен по някакъв начин в кончината й. Мъжът сам предложил да му вземат отпечатъци за стандартната процедура за проверка на най-близките.
— И аз не го подозирам в убийството на дъщеря му — съгласи се Бекстрьом, който вече мислеше в съвсем друга посока. „Както не подозирам и онзи проклет поляк — додаде мислено той. — Но сега не става дума за това.“
— Радвам се, че сме на едно мнение — отвърна Улсон. — Предлагам да изчакаме още няколко дни, за да дадем време на бащата на Линда да дойде на себе си. Ако извадим късмет с този поляк, Грос, ще затворим случая с пристигането на резултатите от ДНК пробите.
— Ти решаваш — отвърна Бекстрьом и си тръгна.
След обяда Бекстрьом получи нов списък от Кнютсон, който по неизвестни причини изглеждаше малко гузен.
— Разбрах от Рогершон, че не поддържаш тезата за вината на поляка — уклончиво подхвана Кнютсон.
— Какво ти каза Роге? — попита Бекстрьом.
— Нали го знаеш какъв става, като не е в настроение?
— Какво ти каза? — настоя Бекстрьом и погледна Кнютсон с очакване. — Цитирай ми думите му.
— Каза ми да си навра Грос в… така де, отзад — отвърна Кнютсон.
— Доста грубичко — съгласи се Бекстрьом. „Но от устата на Роге това си е направо комплимент — добави той наум. — Само като си помисля какви ги ръси, като се ядоса…“
— Ако за теб представлява интерес, нося ти последната версия на списъка със заподозрени — Кнютсон очевидно искаше да смени темата.
— Вратата ми винаги ще е отворена за теб — Бекстрьом се облегна назад.
По преценка на Кнютсон работата потръгнала след разговора им вчера. Заедно с колегите си той успял да изключи близо двайсетина души от седемдесетте най-интересни и агресивни бандита във Векшо и околностите. Освен това взели ДНК проби от още десетима от тях, позовавайки се на предишни престъпления, и щом резултатите от Националната научно-техническа лаборатория пристигнат, ще ги сравнят с наличните данни в системата.
— Звучи добре. Погрижете се да вземете проби от всички колкото е възможно по-скоро.
— Има и още един проблем.
— Какъв?
След като обсъдили списъка, сътрудниците в разследващата група решили да разширят кръга на заподозрените.
— Тази година има много случаи на кражби с взлом, особено в домовете на хора, заминали на почивка — обясни Кнютсон. — Затова включихме в компанията и крадци рецидивисти, независимо дали са проявявали склонност към насилие, или не.
— Колко души наброява вече списъкът? Хиляда? — Бекстрьом зададе въпроса почти със задоволство.
— Не е толкова зле. Осемдесет и двама престъпници с присъди.
— Искам да накарате всички да лапнат по един тампон за ДНК. — Бекстрьом махна с ръка на Кнютсон да се хваща на работа.