![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Как се справяш ти с тези травматични преживявания, Бекстрьом? — повтори тя въпроса си и наклони окуражително глава.
— С помощта на Бог — отвърна той и вдигна смирения си поглед към тавана. „Наредих ли те, а, маце?“
— Извини ме, но нещо изгубих нишката — Лу се усмихна колебливо.
— Търся упование във Всевишния — повтори Бекстрьом с повелителен глас. — Във Всемогъщия Бог. Владетел на небето и земята, а също и мой Спътник. Утешител по моя земен път. „Ушите и долната й челюст ще паднат от изумление.“
— Нямах представа, че си набожен, Бекстрьом — смънка пребледнялата Лу.
— Такива неща не се афишират — отвърна той и я изгледа предизвикателно, докато клатеше глава. — Моята вяра засяга само мен и Господ Бог.
— Разбирам те отлично. Но едното не изключва другото. Не си ли се замислял да опиташ някои други… други начини да постигнеш душевен мир?
— Какво по-конкретно имаш предвид? — мрачно попита Бекстрьом, смръщи вежди и я прониза с детективския си поглед. „Време е да станем сериозни“, помисли си той.
— Различни терапевтични методи, например дебрифинг. Дебрифингът също е форма на терапия — обясни тя и му се усмихна неестествено. — Вратата ми е винаги отворена и голяма част от пациентите ми са вярващи…
— Да нямаш други богове, освен Мене — произнесе с гръмовна тържественост Бекстрьом и я посочи с цялата си длан, изправяйки се от стола. — Ти и твоите колеги проявявате нечувана дързост, като се намесвате в Божиите дела. Осъзнаваш ли, че престъпваш първата Божа заповед?
„Дали не беше втората? Все едно!“
— Изобщо не съм искала да те ядосвам…
— Защото ние, хората, знаем само отчасти — прекъсна я Бекстрьом. — Еклесиаста, глава дванайсета, стих четиринайсети — продължи той и прикова поглед в нея. С тази реплика рискува много, защото, първо, налучкваше съвсем на сляпо и второ, все пак се намираха в Смоланд, но Лу не му изглеждаше особено религиозна.
— Моля за извинение, ако съм те обидила с нещо — Лу се усмихна, но беше пребледняла.
— Вратата ми е винаги отворена — отвърна той и отвори вратата на кабинета й, за да онагледи току-що казаното. — Не забравяй едно нещо, Лилиан — предупреди я той. — Човек… предполага… но Господ разполага.
„Крайно време е да се заключа в тоалетната и да се насмея до насита“, помисли си той и затвори вратата.
В хотела веднага си наля студена бира. „Тези, които пият направо от тенекиената кутийка, не са в ред — помисли си той. — Що за примитиви!“ Бекстрьом отпи няколко големи глътки и облиза блажено пяната от горната си устна. После се отпусна върху леглото, пусна телевизора и започна да преглежда съобщенията, които рецепционистката бе записала на бележки, докато него го нямаше. Бяха го търсили много хора, но Карин от местното радио се бе обаждала няколко пъти. Преди два часа му изпрати съобщение да го увери, че „няма нужда да говорим за работа“, и като доказателство за добрите си намерения му даваше номера на домашния си телефон. „Може ли да те поканя да хапнем на едно много дискретно местенце?“
„Жената явно е на зор — прецени Бекстрьом и се протегна към телефона върху нощното шкафче. — Май здравата го е закъсала.“ Набра номера й.
Дискретното местенце се оказа малък ресторант с маси отвън и изглед към поредното смоландско езеро. Заведението се намираше на известно отстояние от града, но понеже работодателят на Бекстрьом поемаше всички служебни разходи за такси, той изобщо не се безпокоеше. „Не се вижда жива журналистическа душа, докъдето стига детективското ми око“, прецени той, докато издърпваше стола на дамата си.
— Най-после сме сами, комисарю — усмихна се многозначително Карин с устни и очи. — Какво ти се яде? Аз черпя.
— И дума да не става — поклати глава Бекстрьом, който още в таксито реши да си надпише допълнително работно време за среща с таен информатор. Касовата бележка му трябваше за доказателство. — Яде ми се нещо вкусно — продължи той, докато оглеждаше крадешком златистите ръце и крака на дамата си. Тя носеше ефирна лятна рокля и явно бе забравила да закопчае горните три копчета. „Прекалено лесно е“, мина му през ума.