Убийството на Линда [bg]

— Аха — кимна Бекстрьом, който като никога не знаеше какво да мисли.

— Предполагам, че господата ще пожелаят да видят нашия пациент — каза доцентът.

— Защо не — съгласи се Бекстрьом. „Ето с какво ще забавлявам колегите, докато пием кафе.“

Адолфсон само кимна, но в хлътналите му тъмносини очи проблесна по младежки любопитно пламъче.

— От снощи Лео е в изолатора — уточни Брундин. — Принудихме се да го упоим и да го завържем, затова няма да можете да разговаряте с него. Явно е чул някой от персонала да споменава убийството на Линда и това го е възбудило много силно.

Лешек Барански не изглеждаше никак възбуден. Но дори заспал дълбоко, той приличаше на илюстрация на фантазиите, които обичайно поглъщаха душевния му живот. Лежеше в стая с площ десет квадрата, намираща се в коридора с помещения за изолиране.

Мебелировката се състоеше от метална кушетка, закована за пода. Върху нея Лео лежеше по гръб, неподвижен, с обърната надясно глава. Беше дребен и кльощав, с черна къдрава коса и нежни, почти женствени черти. Носеше само долни гащи с емблемата на болница „Санкт Сигфрид“. Ръцете му бяха завързани от двете страни на тялото с дебели кожени ремъци, както и глезените на изпънатите му и разкрачени крака.

— Ще дойде на себе си след най-малко шест часа — обясни психиатърът. — Обикновено отвързваме дясната му ръка, за да поосвободи напрежението — продължи той с усмивка.

— Доста съобразително от ваша страна — отвърна Бекстрьом. „А ти и колегите ти през цялото време го гледате през стъкленото прозорче“, додаде той наум.

На сбогуване доцент Брундин им пожела успех в разследването и изрази надежда съвсем скоро да се видят отново. Сподели, че започнал да подготвя научна студия за тази нова и много интересна група млади престъпници с чуждестранен произход, които извършват тежки сексуални престъпления, защото като деца или юноши са преживели нещо подобно. Брундин ги описа като хаотични натури с тежки личностни дефицити и същевременно нелишени от способности и дарби, но подчерта, че тези хора не бива да се бъркат с Лео.

— Наистина нямам търпение да се срещна с убиеца на Линда. Най-вече защото той е представител на категория престъпници, съвсем различни от Лео.

— Всички искаме да се срещнем с него — увери го пламенно Бекстрьом.

— Шефе, ще позволите ли да изкажа лично наблюдение? — попита Адолфсон, докато минаваха през портала на болницата.

— Давай смело — изсумтя Бекстрьом.

— Този Брундин е голяма работа. Попаднал си е на мястото, така да се каже.