Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
„Този не е никак глупав — прецени го Рогершон. — В апартамента, където е била убита жертвата, не открихме никакви отпечатъци от Грос, а дори и да бяхме, доказателствената им тежест би била доста ограничена.“ Затова детективите смениха темата и попитаха Грос колко добре познава дъщерята на съседката си.
— Почти не съм разговарял с нея — отвърна той. — Как да съм си създал впечатление? Винаги ми е изглеждала като повечето млади дами на нейната възраст: обсебена от себе си, разглезена и невъзпитана.
— Какво по-точно имате предвид? — попита Саломонсон.
Линда нямала навика да поздравява Грос. Дори не го поглеждала, а когато веднъж се случило да разменят няколко думи, не пропуснала да демонстрира равнодушието си. Тогава майка й също присъствала, подчерта Грос.
В два часа направиха почивка за обяд. Грос поиска прекъсването да стане чак сега — явно за да ги ядоса. Докато Саломонсон отиде да хапне нещо, Рогершон посети тоалетната да се облекчи. На излизане се засече с Бекстрьом.
— Какво става с нашия сексуален натрапник?
— Мехурът ми щеше да се пръсне — оплака се Рогершон. — Вече не ставам за разпитващ. Само когато се наливам с бира, не се налага да ходя до тоалетната. Странна работа.
— Така е — ухили се Бекстрьом. — Аз пък ходя до едното място само като се събудя и преди да си легна. Две пъти дневно и независимо дали имам нужда, или не.
— В отговор на въпроса ти: нищо ново.
— Взехте ли му ДНК проба?
— Още не сме стигнали дотам — въздъхна Рогершон. — Досега слушахме колко несправедливо сме се отнесли към него и ако искаш, мога отсега да ти кажа как ще свърши всичко това.
— Как? — попита Бекстрьом.
— Ще слушаме мрънкането му още три часа, после Улсон ще реши, че трябва да продължи да хленчи още шест часа. Накрая ще откаже да му вземем ДНК проба и Улсон ще се огъне, защото не му стиска да го уличи като заподозрян и да поиска от прокурора да го тикне зад решетките, за да му вземем проба принудително. После Грос, аз и колегата ще се приберем по домовете си.
— Поне ще пийнеш бира — утеши го Бекстрьом. — Та да не се налага непрекъснато да тичаш до кенефа.
— Да — съгласи се Рогершон. — Грос не е пречукал Линда. Нищо не е видял, нищо не е чул, няма представа какво може да се е случило. Какво изобщо търси той в полицията? В обобщение нека кажем, че днес беше един съвсем обикновен и изгубен ден в живота на един разпитващ полицай. Впрочем какво смяташ да правиш сега?
— Мисля да посетя психиатрията.
15
Понеже Бекстрьом нямаше никакво желание да шофира, си уреди шофьор. Честта се падна на младия Адолфсон и още докато слизаха към гаража, размениха дежурните любезности при запознанство.
— Значи, ти и твой колега сте открили жертвата, така ли? — попита Бекстрьом.
— Точно така, шефе.
— Ти как попадна в разследващата група? — поинтересува се Бекстрьом, макар вече да бе чул историята.
— Сега е отпускарско време и хората не достигат.
— Говорих с Еноксон. Останах с впечатлението, че е почти готов да те осинови.
— Не сте далеч от истината — призна Адолфсон. — Енок е много печен. С баща ми ходят заедно на лов.
— Отпуски, недостиг на полицаи, Еноксон. Така си се присъединил към разследващата група, каквото и да е смятал нашият уважаван комисар Улсон.
— Да. Схванали сте съвсем правилно, шефе.
— Не ми е за пръв път — отвърна Бекстрьом и с мъка се мушна в колата. „Много приятно момче. Напомня ми много за мен на млади години.“
— Може ли да ви попитам нещо, шефе? — учтиво подхвана Адолфсон, докато изкарваше колата от гаража.
— Разбира се.
„Не само е приятен, ами и възпитан.“
— С какво нашата лудница е заслужила честта да я посетите?
— Ще поискаме да видим един истински маниак — обясни Бекстрьом. — А после ще преценим и лекуващия го лекар. Извадим ли повечко късмет, за един следобед ще прислушаме двама перковци.
— Убиецът на Таня и доцент Брундин, ако смея да отгатна?
„Много досетлив млад мъж. Впрочем какво друго може да се очаква?“
— Точно така — потвърди той на глас. — Виждал ли си някого от тези двамата?