Убийството на Линда [bg]

— Нали не допускате сериозно, че човек като мене способен на подобно зверство? — попита Грос и изгледа последователно Саломонсон и Рогершон.

Не получи отговор. Саломонсон предпочете да насочи разпита в друга посока с надеждата да може да се възползва от отпечатъците на Грос, с които полицията разполагаше във връзка с обвиненията срещу него за сексуален тормоз. Уви, още не разполагаха с ДНК профила му.

— С майката на Линда, Лиселот Ериксон, сте съседи от няколко години — подхвана Саломонсон. — Колко добре я познавате?

Грос описа отношенията си с нея като добросъседски, но нищо повече, макар че майката на Линда ясно показвала колко й се ще да се сближат.

— Тя се казва Лота — поправи ги той не без задоволство. — Така иска да се обръщат към нея. Лота е привлекателна жена — за разлика от анорексичната си дъщеря. Двете са много различни. Лота поне прилича на истинска жена — обобщи Грос.

Саломонсон остави без коментар епитета, който Грос използва за Линда.

— Но казахте, че и Лота Ериксон не е ваш тип — напомни Саломонсон.

Грос обясни, че му се струвала прекалено простовата, а в известен смисъл дори груба. Освен това го отблъсквала с прекалено натрапливото си поведение и била прекалено стара за него.

— От документите виждам, че тя е с година по-млада от вас — вметна Рогершон. — Тя е на четирийсет и пет, а вие — на четирийсет и шест.

— Предпочитам по-млади жени — уточни Грос. — Какво ви засяга това?

— Посещавали ли сте Лота в апартамента й? — попита Рогершон.

Грос потвърди, че действително е влизал в жилището й: два-три пъти заедно с други съседи, за да обсъдят проблемите в жилищната им общност, и няколко пъти сам, последно само преди две седмици.

— Тя настоя да вляза, макар че аз всячески се опитвах да не й давам никакви сигнали в тази посока — обясни Грос. — Както вече споменах, Лота ставаше много напориста.

В кои стаи от апартамента е влязъл? В коридора, дневната, кухнята, на обичайните места, където влиза гост за чаша кафе. Възможно било да е използвал и тоалетната, не си спомнял.

— Тоалетната откъм спалнята ли? — попита Саломонсон.

— Разбирам накъде биете. Но за да избегна всички евентуални недоразумения, държа да подчертая, че никога не съм стъпвал в спалнята й. Може да се е случило да вляза в тоалетната, която се намира в коридора. Понеже апартаментите ни имат сходно разположение, вероятно лесно съм се ориентирал в нейния. Така че ако откриете отпечатъците ми някъде из жилището на Лота — отпечатъци, с които впрочем се сдобихте без всякакво законово основание, — за наличието им има съвсем логично обяснение.