Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
„Какъв идиот! — помисли си Бекстрьом. — Не мога да му имам доверие, при условие че тича при онзи педал Улсон, вместо да дойде да говори с прекия си шеф.“
След обяд колега от звеното VICLAS към Националната дирекция „Криминална полиция“ се свърза по теле фона с Бекстрьом да му съобщи какво са открили.
— В момента съм доста зает, затова давай по-накратко — предупреди го Бекстрьом, който познаваше добре колегата от Стокхолм и го смяташе за безумно досаден. „Мутрата сигурно здраво е подпукал тези некадърници.“
В специалното звено VICLAS издирваха серийни престъпници, като се опитваха да открият стари и за предпочитане разкрити престъпления от подобен вид. Първо въвеждаха известните по случая подробности и ги пускаха в базата данни с надеждата търсачката да открие сходства между текущия случай и други случаи, фигуриращи в системата.
— Получихме съвпадение с известен престъпник — съобщи колегата на Бекстрьом и сякаш щеше да се пръсне от гордост. — Убийството на Линда показа много прилики с убийството, за което е осъден на лишаване от свобода. Момчето си го бива, Бекстрьом. Да знаеш: по-зле от този почти няма.
— Как се казва? — попита Бекстрьом. „Все едно ми хвали гаджето си.“
— Онзи откачен поляк, дето пречука козметичката в Хьогдален, или аферата „Таня“, както е по-известно това убийство. Така се казваше жертвата. Спомняш си случая, нали? Лешек, Лешек Барански. Представяше се и като Лео. Преди това убийство беше изнасилил един куп жени. Отвратителен тип — уточни колегата. — Изпълняваше цяла програма: първо ги връзва, запушва им устата, измъчва ги, изнасилва ги и ги удушава. По шиите на жертвите откриха странгулационни следи от многократно притискане. Извергът ги душел, докато изгубят съзнание, после забивал в телата им ледокоп, докато се свестят, и отново започвал да ги душѝ. Много приятен тип — заключи колегата с преливащ от ентусиазъм глас.
— Чакай малко — спря го Бекстрьом, който внезапно се сега за кого става дума. — Него не го ли осъдиха до живот?
„Само не ми казвай, че този изрод се разхожда на свобода“, додаде той наум.
— На първа инстанция го осъдиха на доживотен затвор. После той обжалва присъдата и на втора инстанция промениха мярката в принудително психиатрично лечение под усилен надзор, като прекратяването на престоя му там е невъзможно по усмотрение на лекуващите го лекари без изрично постановление от съда. Според настоящите данни той все още се намира в лудницата, макар от влизането на присъдата да са изминали шест години. Сигурно ще постави нов рекорд в психиатричната помощ.
— Тогава защо ми звъниш? — попита Бекстрьом. „Вече запълнихме полската квота.“
— Съвсем забравих да ти кажа! В момента този тип лежи в „Санкт Сигфрид“ във Векшо — или поне там се води на книга. Само си помисли, Бекстрьом… Не се сблъскваш с подобен случай за пръв път. Знаеш как процедират в психиатричните заведения. Белите престилки сигурно са решили, че пациентът се нуждае от чист въздух и слънце и са забравили да ни съобщят тази подробност.
— Да не намекваш, че са го пуснали за малко? — попита Бекстрьом. „Дори психиатрите не са толкова побъркани да пуснат такъв изрод на свобода.“
— Нямам никаква представа. Обади се и ги питай. Ще ти изпратя всички данни за пациента.
— Благодаря — отвърна Бекстрьом и затвори.
„Важно е човекът, който е най-подходящ за цѐлите ти, да се появи точно когато ти трябва. Този хахо, с когото говорих току-що, е готов да работи и без пари. Що за хора приемат в днешно време в гилдията?“, чудеше се той.
Бекстрьом изпухтя и стана от мястото си. Приближи се до факса. „Възможно ли е наистина да съм такъв късметлия, че хем да пипна извършителя, хем да развенчая/дискредитирам цялата система за психиатрии лечение?“, питаше се той.
Още преди обяд на същия ден разследващите посетиха първия заподозрян поляк, доктората по философия и библиотекар Мариан Грос. През процепа на пощенската си кутия той съобщи на полицейски инспектор Фон Есен и на колегата му, младши полицейски инспектор Адолфсон, че няма да им отключи, защото е много зает, но на следващия ден щял да им отдели време по телефона.
Понеже нито Фон Есен, нито Адолфсон бяха в настроение да търпят подобни капризи, особено по отношение на това разследване и в тази сграда, Адолфсон му изрева да се отмести, ако му е мил животът, и ритна пробно вратата, за да провери дали ще трябва да слиза за ковашкия чук от служебната кола. По причини, останали и впоследствие недоизяснени поради сериозните разминавания в показанията на замесените в случая, Грос тутакси отвори доброволно вратата. Впрочем само след час оплакването му се озова върху бюрото на отдел „Вътрешно разследване“.