Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 190
Перейти на страницу:

„Какъв идиот! — помисли си Бекстрьом. — Не мога да му имам доверие, при условие че тича при онзи педал Улсон, вместо да дойде да говори с прекия си шеф.“

След обяд колега от звеното VICLAS към Националната дирекция „Криминална полиция“ се свърза по теле фона с Бекстрьом да му съобщи какво са открили.

— В момента съм доста зает, затова давай по-накратко — предупреди го Бекстрьом, който познаваше добре колегата от Стокхолм и го смяташе за безумно досаден. „Мутрата сигурно здраво е подпукал тези некадърници.“

В специалното звено VICLAS издирваха серийни престъпници, като се опитваха да открият стари и за предпочитане разкрити престъпления от подобен вид. Първо въвеждаха известните по случая подробности и ги пускаха в базата данни с надеждата търсачката да открие сходства между текущия случай и други случаи, фигуриращи в системата.

— Получихме съвпадение с известен престъпник — съобщи колегата на Бекстрьом и сякаш щеше да се пръсне от гордост. — Убийството на Линда показа много прилики с убийството, за което е осъден на лишаване от свобода. Момчето си го бива, Бекстрьом. Да знаеш: по-зле от този почти няма.

— Как се казва? — попита Бекстрьом. „Все едно ми хвали гаджето си.“

— Онзи откачен поляк, дето пречука козметичката в Хьогдален, или аферата „Таня“, както е по-известно това убийство. Така се казваше жертвата. Спомняш си случая, нали? Лешек, Лешек Барански. Представяше се и като Лео. Преди това убийство беше изнасилил един куп жени. Отвратителен тип — уточни колегата. — Изпълняваше цяла програма: първо ги връзва, запушва им устата, измъчва ги, изнасилва ги и ги удушава. По шиите на жертвите откриха странгулационни следи от многократно притискане. Извергът ги душел, докато изгубят съзнание, после забивал в телата им ледокоп, докато се свестят, и отново започвал да ги душѝ. Много приятен тип — заключи колегата с преливащ от ентусиазъм глас.

— Чакай малко — спря го Бекстрьом, който внезапно се сега за кого става дума. — Него не го ли осъдиха до живот?

„Само не ми казвай, че този изрод се разхожда на свобода“, додаде той наум.

— На първа инстанция го осъдиха на доживотен затвор. После той обжалва присъдата и на втора инстанция промениха мярката в принудително психиатрично лечение под усилен надзор, като прекратяването на престоя му там е невъзможно по усмотрение на лекуващите го лекари без изрично постановление от съда. Според настоящите данни той все още се намира в лудницата, макар от влизането на присъдата да са изминали шест години. Сигурно ще постави нов рекорд в психиатричната помощ.

— Тогава защо ми звъниш? — попита Бекстрьом. „Вече запълнихме полската квота.“

— Съвсем забравих да ти кажа! В момента този тип лежи в „Санкт Сигфрид“ във Векшо — или поне там се води на книга. Само си помисли, Бекстрьом… Не се сблъскваш с подобен случай за пръв път. Знаеш как процедират в психиатричните заведения. Белите престилки сигурно са решили, че пациентът се нуждае от чист въздух и слънце и са забравили да ни съобщят тази подробност.

— Да не намекваш, че са го пуснали за малко? — попита Бекстрьом. „Дори психиатрите не са толкова побъркани да пуснат такъв изрод на свобода.“

— Нямам никаква представа. Обади се и ги питай. Ще ти изпратя всички данни за пациента.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом и затвори.

„Важно е човекът, който е най-подходящ за цѐлите ти, да се появи точно когато ти трябва. Този хахо, с когото говорих току-що, е готов да работи и без пари. Що за хора приемат в днешно време в гилдията?“, чудеше се той.

Бекстрьом изпухтя и стана от мястото си. Приближи се до факса. „Възможно ли е наистина да съм такъв късметлия, че хем да пипна извършителя, хем да развенчая/дискредитирам цялата система за психиатрии лечение?“, питаше се той.

Още преди обяд на същия ден разследващите посетиха първия заподозрян поляк, доктората по философия и библиотекар Мариан Грос. През процепа на пощенската си кутия той съобщи на полицейски инспектор Фон Есен и на колегата му, младши полицейски инспектор Адолфсон, че няма да им отключи, защото е много зает, но на следващия ден щял да им отдели време по телефона.

Понеже нито Фон Есен, нито Адолфсон бяха в настроение да търпят подобни капризи, особено по отношение на това разследване и в тази сграда, Адолфсон му изрева да се отмести, ако му е мил животът, и ритна пробно вратата, за да провери дали ще трябва да слиза за ковашкия чук от служебната кола. По причини, останали и впоследствие недоизяснени поради сериозните разминавания в показанията на замесените в случая, Грос тутакси отвори доброволно вратата. Впрочем само след час оплакването му се озова върху бюрото на отдел „Вътрешно разследване“.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)