Убийството на Линда [bg]

— Колко се радвам, че успях да те засека, комисар Бекстрьом! — Тя се усмихна дружелюбно и наклони глава. — Ще ми отделиш ли няколко минути?

— С какво да ти помогна, Лу? — попита Бекстрьом и на свой ред се усмихна приятелски. „Най-добре още днес да изтърпя глупостите на тази овца, щом така и така съм набрал инерция.“

Влязоха в кабинета й. Няколкото минути, за които тя помоли, изминаха, без Лу да успее да започне беседата. Но понеже Бекстрьом вече беше решил как да действа, и то в подробности, той изпитваше истинско наслаждение да гледа как терапевтката сама намества слабата си шия в примката, която й беше заложил.

Бекстрьом се облегна удобно в креслото за посетители, преплете пръсти пред шкембето си, усмихна се дружелюбно и й кимна окуражително.

— Ти май си единственият, с когото още не съм разговаряла — установи Лу.

— Както вероятно се досещаш, бях страшно зает — обясни той с кротък поглед и кимна замислено. „Затова не съм имал време да си чеша езика с досадница като теб.“

— Разбирам те отлично — увери го тя, наклони глава още малко и го възнагради с почти вертикална усмивка.

— Радвам се да го чуя — отвърна най-спокойно Бекстрьом и изпробва онова вглъбено кимване, което използваше в подобни ситуации.

Според Лилиан Улсон, Бекстрьом, като детектив с дълъг професионален опит, се бил сблъсквал с най-много човешки трагедии от когото и да било друг полицай.

— Успяваш ли да преодолееш стреса? — попита Лу. — Сигурно таиш в себе си ужасяващи гледки?

— Какво имаш предвид? — отвърна й с въпрос Бекстрьом. „Не отстъпвай дори с милиметър. Иначе с теб е свършено.“

Тя уточни, че говорела за трагедиите, с които се сблъсквал на работното си място. Много служители в полицията, да не кажела почти всички, страдали от синдрома на професионалното изпепеляване. Смело се хвърляли към стената и се удряли в нея, опитвайки се да намерят сили за следващата смяна, като злоупотребяват с алкохол и секс.

— Няма по-лоши отдушници за психологическите ни проблеми — обясни Лу.

„Но няма и по-приятни“, отвърна наум Бекстрьом, докато кимаше одобрително.

— Трагедия — каза той и потръпна с погнуса. — Истинска трагедия — повтори. Дали да не й намекне за заигравките на Левин и онази палавница Сванстрьом?

— Познавам млади полицаи, които страдат от хранителни разстройства още от времето, когато са се обучавали в полицейската школа — продължи Лу.

— Ужасно, наистина. Дори млади хора… Истинска трагедия — повтори Бекстрьом и въздъхна. „Като знам какви буламачи им сервират на такива места, не мога да повярвам как не са се отказали да ядат въобще.“

Според категоричното професионално мнение на Лу, което се основавало върху дългогодишен опит като психолог в полицията, причините за тези проблеми следвало да се търсят в самата култура на служителите на реда, в духа на „мачизъм, отрицание, премълчаване и разрушителни поведенчески модели, действащи едновременно“, който отдавна доминирал в полицейските среди и осакатявал хората, принудени да работят там. Самата тя усещала как цялата тази атмосфера я лъхва мощно още от прага на управлението.